Вход 
Влез чрез Facebook 
Регистрация 
Училище по щастие
„Вяра – всекиму, доверие – никому” – това беше девизът му. Странен девиз, не мислите ли? Но го спазваше. Беше го наследил от баща си. Често си спомняше за размахания му пръст и думите „И помни – доверие никому”. В това никому влизаше и той самият. Нямаше доверие в себе си. И това бе наследил заедно с още куп мъдрости от баща си. „Внимавай, всеки проверявай, на никому не се доверявай”. Баща му като че ли живееше в някакъв негов свят, в който смяташе, че е преследван, гонен, мразен, необичан, не приет и това го караше да бъде подозрителен към всеки, дори и към себе си и към сина си.
И това беше липсващото звено от веригата в техните отношения. Той никога не можеше да докаже на баща си своята правота, защото той казваше, че каквото и да направи никога няма да му повярва. Баща му също не вярваше в себе си, в способностите си, в правотата си, в смисъла на живота си. Така го и пропиля. Без да постигне нищо съществено или голямо. Беше твърде зает със съмненията и подозренията си, за да може да се заеме с нещо друго.
Не искаше да е като него, но май вече беше късно. Беше вече заразен от вируса на недоверието. И то бе основното, което липсваше в отношенията му с другите. Така и не успя да се задържи в по-дълга връзка с жена. Все нещо му убягваше, все се обвиняваше в наивност и предпочиташе да си тръгне, вместо отново да се опари.Майка му също не бе пример за доверчив човек. Тя също се люшкаше между сляпото доверие и пълно недоверие. Нямаше среден път за нея. Вярваше напълно на непознати и съвсем чужди хора, а към него, сина й, все се отнасяше, както се изразяваше „с едно на ум". Гледаше редовно телевизионни сериали и въздъхваше „Виждаш ли – собственият й син я предаде. Да нямаш доверие на никого". Той не го смяташе за „камъни в неговата градина", но не му ставаше приятно. Най-малкото – можеше да се каже, че е нетактично.
Как се лекува недоверие? Как да се отърве от тази недоверчивост и то без да се отиде в другата крайност на безпочвено доверие към всички и всичко? Как да знае на кого да се довери и кого да провери? Как се възстановява загубено доверие? Как се засажда отново? Как се отглежда и съхранява? Тежък материал беше това, но и важен за него. Не искаше, а и не можеше да продължава вече така. Какво ли трябваше да направи?
Виктория Леви-Реувен е родена преди около 50 години в София, България. От 20 години се е преселила в Израел.Тя е сертификиран life coach, завършила е всички съществуващи курсове в школата на създателката на системата SATIY (тренинг на състоянията) Натали Бен Давид, която е била и нейна лична треньорка.
В допълнение Виктория е завършила и е практикувала лечение с биоенергии, конктактьорство, NPL и др. Последователно завършва и курсове по тренировки на групи и бизнес-тренинг.
Преди няколко години Виктория Леви-Реувен създава и собствен бизнес под названието „Училище по щастие", който става популярен – както в страната, в която живее, така и в страни като Холандия, Чехия, Гърция, Англия, Италия и България.
Методологията, преподавана в „Училище по щастие", се основава на методите на работа на life coaching, който от своя страна идва от света на спорта – чрез тренировки се развиват определени качества, които спомагат за постигане на предварително определени житейски цели.
Виктория Леви-Реувен е доразвила и усъвършенствала, изучаваната в школата система за тренировки и е разработила собствена методика да развитие на „мускула" за взимане на решения и избори, чрез която се постигнат бързи, ефективни и холистични резултати.
Икономическото образование, което е завършила в България, ѝ помага при бизнес тренинга. Успешно придружава бизнес клиенти при създаване на нови и усъвършенстване на вече съществуващи бизнеси.
Подробности може да намерите на фейсбук страницата на Училище по щастие, както и в блога на Виктория.
Все още няма коментари