club50plus.bg

Силното желание да осигурим старините си, т.е. да се чувстваме сигурни и защитени понякога ни прави егоисти и окупатори. Страхът от старостта и смъртта не ни позволява да освободим децата  и ги връзваме за себе си, без да им разрешим да разперят крилата си и да реализират собствения си живот.

Ще споделя и моето мнение - тъй като вече над 20 години не живея в Б-я вече видях разликата в манталитета по отношенията между поколенията. В България много хората раждат и отглеждат деца "за да има кой да ги гледа на стари години". Не зная дали ще се съгласите, но аз съм го чувала нееднократно. Това за тях е единствената възможност. И преди години е било наистина така - всички са живяли на едно място и поколения наред са си оставали там, продължавайки традицията, свързани със земята. Днес, когато не сме свързани толкова със земята, движението по света, преселването е много по-голямо. Младите хора напускат родните си места, семействата си за да се издигат, развиват и продължават в избраните от тях посоки. За това модела на живеене на 3-4 поколения заедно вече не е валиден. Родителите продължават "да преписват апартаменти, участъци, къщи, да дават пари приживе за да има кой да ги гледа на стари години", т.е. влагат средства в бъдещето си чрез децата си. Което някакси задължава децата им да останат в близост до тях. И когато младите не желаят да го направят ги наричат неблагодарни,недобросъвестни. Но... много от младите не желаят да бъдат спирани, искат да бъдат свободни да пътуват. Това поражда много конфликти.

В много страни това е разрешено чрез социални помощи под формата на гледачи, домове за възрастни хора, емигранти, които живеят заедно с възрастните за да ги гледат и т.н. У нас тази практика все още се осъжда и се смята за срамна и непочтенна. Но в действителност  много стари хора остават изоставени и самотни, само защото не искат да приемат помощ от този вид.

Ако се обърнете към природата, до колкото знам всички животински видове се грижат за децата си, а те за своите, а родителите се грижат сами да себе си до като са... в състояние.

Да се обърнем ли за пример към природата, да се развием ли по западен модел, да се грижим за родителите си, като останем да живеем в близост до тях или ги вземем при себе си? Не знам! Всеки трябва да разреши този въпрос за себе си, но помислите, че той е нов, "чуплив" и чувствителен и бъдете разбиращи и търпеливи, не бързайте да обвинявайте или осъждате никого... включително и себе си!

    Виктория Леви-Реувен е родена преди около 50 години в София, България. От 20 години се е преселила в Израел.
Тя е сертификиран life coach, завършила е всички съществуващи курсове в школата на създателката на системата SATIY (тренинг на състоянията) Натали Бен Давид, която е била и нейна лична треньорка.
В допълнение Виктория е завършила и е практикувала лечение с биоенергии, конктактьорство, NPL и др. Последователно завършва и курсове по тренировки на групи и бизнес-тренинг.
Преди няколко години Виктория Леви-Реувен създава и собствен бизнес под названието „Училище по щастие", който става популярен – както в страната, в която живее, така и в страни като Холандия, Чехия, Гърция, Англия, Италия и България.
Методологията, преподавана в „Училище по щастие", се основава на методите на работа на life coaching, който от своя страна идва от света на спорта – чрез тренировки се развиват определени качества, които спомагат за постигане на предварително определени житейски цели.
Виктория Леви-Реувен е доразвила и усъвършенствала, изучаваната в школата система за тренировки и е разработила собствена методика да развитие на „мускула" за взимане на решения и избори, чрез която се постигнат бързи, ефективни и холистични резултати.
Икономическото образование, което е завършила в България, ѝ помага при бизнес тренинга. Успешно придружава бизнес клиенти при създаване на нови и усъвършенстване на вече съществуващи бизнеси.
Подробности може да намерите на фейсбук страницата на Училище по щастие, както и в блога на Виктория.