Вход 
Влез чрез Facebook 
Регистрация 
Размисли от една годишнина
Днес тялото ми става на 60 години. Това е повод за някои размисли...В материалния свят животът протича на четири етапа: Раждане – разширяване – свиване – смърт. Това се отнася до всички форми – камък, растение, животно, човек, звезда, галактика. Предполага се, че в далечно бъдеще Вселената ще спре да се разширява, ще започне свиване и накрая всичко ще се върне в Непроявеното, откъдето се е появило.
При хората периодът на разширяване най-често се свързва с егото – то иска победи, богатство, власт, забавления.
След билото – около 50-60-те започва свиването. Наближава пенсионирането. Плановете за външно развитие и кариера отстъпват на желанието за спокойствие, грижи за дома, внуците.
Идва време да си зададем най-важния въпрос: Кой съм аз?
При част от нас, да ги наречем материалисти, атеисти, егото започва да се капсулира, да се втвърдява. Накрая идва неизбежното и ако наистина вярваме, че с това всичко свършва, че няма нищо отвъд... не бих искал да изпадам в подобно положение...
При друга част от хората, успоредно с остаряването настъпва духовна промяна. Наричам я Пробуждане за истинската ни Същност. Това, което е създадено по Божий образ и подобие – Душа, Висше Аз, Атман, Съзнание...
Будистите казват: „Този свят е като мост – премини през него, но не строй дома си на него".
„Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат.", проповядва Иисус (Матей 6:19).
Ето как мисля аз на 60:
Родил съм се гол на този свят и ще си отида без нищо.Единственото смислено нещо, което мога да направя с остатъка от живота си е да го раздам.
Едно е, обаче, да си го прочел, второ – да го повярваш, а трето и четвърто...
За това се нуждая от вашата помощ. Моля ви, помогнете ми да го изпълня.
Предварително ви благодаря!
Изпращам ви Мир, Любов и Светлина!
Намасте!
Люба Й.Тодорова написа:
Преди почти 13 години
Луташ се и още търсиш Пътя и Посоката си. Макар, че самото търсене вече си е израстване.Вместо да си раздаваш материалните придобивки/какво по-лесно от това/, защо не опиташ да раздаваш обич, ама от тая, истинската, срещу, която не очакваш нищо. И не я афишираш.
nikova написа:
Преди почти 13 години
Замислих се:)... А не го бях правила досега:) Красива възраст...Достатъчно е да откриеш красотата :)
Костадинка написа:
Преди почти 13 години
Вие вероятно и до сега сте се раздавали, но не не сте имали време да го осъзнавате. Продължете да го правите, но на бавен ход - така ще го усетите, и ще бъдете доволен от себе си. А това май е хубаво усещане...
Деница Пеева написа:
Преди почти 13 години
Времето измерваме така -
това пред нас, след нас
.... и колко ни остава.
Миналото спомняме с тъга.
Бъдещето - е в нашата представа.
Това е грешка и заблуда,
човешка измишльотина , лъжа.
Времето само външно ни се отразява
с въздишка спряло в сивееща коса.
А истината толкова е проста,
на хвърлей място в мисълта.
Времето годините ни отброява,
но не старее човешката душа.
Душата ни -недра от лед и
огнена жарава
е слънце спряло своя ход.
На потънала в мъгла дъбрава
дало жажда за живот.
Така, че всички мерни единици
в едно сега да съберем-
:-) погледнем ли в нашите зеници-
че няма възраст ний ще разберем.
Милена Иванова написа:
Преди почти 13 години
Ако човек е здрав и тази възраст е чудесна!
За разходки, за игра на шах, за помощ в отглеждането на децата, за нови книги и преоткриване... За много неща, за които преди не е имало време!