135 години от рождението на Михаил Арнаудов

На 05.10.2013, 17 октомври по нов стил, се навършват 135 години от рождението на Михаил Арнаудов (1878-1978 ).
Normal_arnaudovmihail

Той е роден в град Русе. И това го прави по презумция изключително значим за нас, русенците. На негово име е наречена улица  Акад. Михаил Арнаудов. Учил и е  завършил   Русенската мъжка гимназия "Княз Борис", където учител по български език и литература е Никола Бобчев. Директор по това време е известният етнограф Димитър Маринов. Все известни ключови личности от Българското Възраждане, които оказват неоспоримо влияние за развитието на русенския феномен Михаил Арнаудов. През 1895 г. в книжка трета на русенското списание за ученици и младежи "Извор” е отпечатана курсовата работа на М. Арнаудов със заглавие "Обща характеристика на народната песен". Жалко, че  днес няма списания  за ученическо творчество! На практика това е  научният ”дебют” на ненавършилия още седемнадесет години младеж и има шанса да  привличе вниманието на авторитетния професор Иван Д. Шишманов. Видният български учен не само пише ласкав отзив в списание „Български преглед”, но и взема под своя бащинска закрила току-що постъпилия в университета млад студент и го покровителства по време на следването в България и специализацията му в европейските университети в  Германия, Франция, Англия...
Последният си по-обемист труд – тритомника "Вековно наследство. Българско народно поетическо творчество" – ученият Михаил Арнаудов завършва, когато е на деветдесет и осем години...
Пред съпругата си, Искра Арнаудова, която е и негова дългогодишна вярна  сътрудничка,  ученият казва "Имах съзнание, когато бях на шестнадесет години, че ще стана литературовед..."

Кой е акад.професор Михаил Арнаудов?
Няма студент от Софийския университет, учил и завършил  филология, да не е чел от научните разработки на този ерудиран фолклорист, етнограф, авторът на трудове за наши и световноизвестни славянски и западноевропейски писатели... И ако не е чел, и не знае кой е Михаил Арнаудов, толкова по-зле за днешната ни образователна система.  Той е талантлив автор, написал над 50 монографии, посветени на 
Паисий Хилендарски, Неофит Бозвели, Васил Априлов, Георги Раковски, Любен Каравелов, Тодор Влайков и др. Изследва творчеството на класиците на българската литература – Иван Вазов, Пейо Яворов, Кирил Христов, Йордан Йовков, Димчо Дебелянов и други. Библиографията му е забележителна, упоритият и системният  му труд, полаган 70 десетилетия при различни политически режими, заслужава поклон. Михаил Арнаудов е епоха в българската наука -  фолклорист, литературен историк, етнограф, редовен член на Българската академия на науките, на Украинската академия на науките, Литературната академия „Петьофи“, Доктор хонорис кауза е на университетите в Хайделберг (1936) и Мюнстер (1943).
Животът на Академик Професор Михаил Арнаудов е безрезервно отдаден на два негови кумира – науката и България. Михаил Арнаудов не успя да дочака само за няколко месеца деня, в който трябваше да споделим общата си радост за столетния му юбилей. А щастливата патриаршеска възраст, която той доживя, има за нас символичен смисъл: тя ни напомня отново, че най-сигурният залог за дълголетието на един човек  е  трудът,  съпроводен  от творческия  дух на откривателство и присъщия усет за безкраен стремеж към знание...

Щастлива съм , че два пъти през живота ми,   житейската  пътека ме е срещала с нашия съгражданин и  велик учен Михаил Арнаудов. В Университета го възприемахме  като Светило и четях, и чета неговите творби до днес... През далечната 1977 година, като Редактор в ЛИК, в Телевизионния център Русе, получавах поредица писма от   писателя и основателя на вестник СВЕТЛОСТРУЙ, Димитър Добрев...Много от тях са свързани с Академика, с наближаването на неговия  юбилей , с подготовката  - как  Русенската телевизия и русенското гражданство да отдадат почит на столетника, как да вземем интервю от Академика, „родом от българския Дрезден – нашият Русчук”... 
Тогава  Директор на Телевизионния център - Русе  беше Енчо Еневски, който водеше русенската делегация. Успяхме  да се свържем с нашия именит съгражданин и да направим кратък запис и да му поднесем   бакърено менче, пълно с невени...

А  свитъкът с писмата от епистоларната връзка  са истинско съкровище в личната ми библиотека. Но това е тема за друга история, която непременно ще разкажа някой ден... 

 


Създадена на 16.10.2013 г.

Коментари

Все още няма коментари