club50plus.bg

"От всички композитори аз съм най-малко знаещият …" . Това не е излишна скромност или някакъв вид флиртуване с публиката. Джузепе Верди винаги е бил изключително взискателен към себе си и творчеството си и целият му живот минава в едно непрекъснато търсене и себеусъвършенстване. Той търси знания не само за музиката, но и навсякъде в света около себе си.

Знаменитият композитор, Джузепе Фортунино Франческо Верди,  е роден на 10 октомври 1813 година в селцето Ронколе, намиращо се близо до град Бусето в  Парма. Още от малък проявява музикалния си талант и когато на 12 години отива в Бусето, за да учи, започва да взема и първите си уроци по композиране. В дома на местния търговец Антонио Баредзи е и първото изпълнение на бъдещия знаменит музикант, тогава Верди е едва на 17 години.
Баредзи е впечатлен от таланта на младежа и го подпомага финансово, за да замине през 1833 година,  за Милано, където да продължи образованието си. В Милано, Джузепе  взима частни уроци по контрапункт и посещава оперни представления и концерти, главно с германска музика. Чест посетител е и на известния в културните среди салон на Клара Мафеи, където го окуражават да се посвети на театралната композиция.
След завръщането си в Бусето Верди се оженва за дъщерята на своя благодетел, но четири години по-късно тя умира, последвала двете им невръстни деца. Загубата на децата е голям удар за композитора и макар първата му опера „Оберто, граф ди сан Бонифачо“, която е представена на 17 ноември 1839 година в миланския театър Ла Скала да постига  известен успех, той е в доста лабилно състояние.  Импресариото на Ла Скала  Бартоломео Мерели обаче е впечатлен от композитора и сключва с Верди договор за още две опери. Докато пише първата от тях, „Мнимият Станислав или крал за един ден“, умира и съпругата му, а представянето на операта през септември 1840 година претърпява провал. Верди понася тежко тези лични и професионални неуспехи и дори се зарича да се откаже от композирането, но Мерели го убеждава да напише и втората опера, за която са се договорили.

Композиторът е пословичен със своята взискателност към всички аспекти на оперното изкуство  - либретото, изпълнителите, режисурата, дори декорите и сценичните костюми. "Никакви колебания, никакви отстъпки, когато работата се отнася за изкуството" - това е неговата максима.

През март 1842 година поставя  „Набуко“ и тя става става първият голям успех на Верди,който му донася широко признание и грандиозен успех. В операта италианците припознават призив за формиране на италианска държава, обединяваща земите на тогавашните няколко дребни кралства. Верди става национален любимец, символ на патриотичен интелектуалец. През следващото десетилетие, което по-късно той нарича „каторжнически години“, композиторът упорито твори и създава още 14 опери. С „Ернани“, базирана на известната едноименна пиеса на Виктор Юго, той се прочува и извън границите на Италия и през 1847 година той поставя първата си опера в Париж - „Йерусалим“. Постановката следва френската традиция, включваща продължителни балетни сцени, и „Йерусалим“ става първата опера на Верди в жанра гран опера. По това време Верди пише и операта „Макбет“, определяна често като неговата най-оригинална опера. За пръв път той прави опит за опера без любовен сюжет, нарушавайки едно от основните правила на италианската опера от 19 век.
Между 1847 и 1849 година живее в Париж, където се запознава с втората си съпруга - певицата Джузепина Стрепони.

От 1851 г. започва нов период в творчеството на Верди. Първите три опери от този период, "Риголето" (либрето Пиаве), "Трубадур" (либрето Салваторе Камарано) и "Травиата" (либрето Пиаве), са посветени на по-общочовешки сюжети и доказват умението на Верди да изгражда и развива до съвършенство оперната форма. Други опери на Верди са "Симоне Боканегра", "Сицилиански вечерни","Бал с маски", "Силата на съдбата", "Дон Карлос". По това време Верди написва и едно друго голямо и също така вечно произведение - "Реквием", посветен на поета Алесандро Мандзони. Верди винаги твори с поглед в бъдещето, защото по този начин успява да развие на-добре сюжетите и да ги изпълни със смисъл.

Последният творчески период на великия композитор се счита едновременно най-слаб - като брой създадени произведения - "Аида", "Отело", "Фалстаф". и като най-силен. Защото именно тези три произведения се считат за връх в неговото творчество. Когато го питат от какво се вдъхновява, Верди простичко отговарял, че да се съчини музика не е трудно, трябва само да я носиш в душата си.
Джузепе Верди умира на 27 януари 1901 г. в Милано.