club50plus.bg

"Един човек не може да притежава талант за всичко."

Анри Мари Бейл е познат на света като Фредерик Стендал или просто - Стендал. Роден е в Гренобъл, Франция, на 23 януари 1783 година и има не особено щастливо детство. Самият той директно го определя като нещастно, споделяйки омразата към баща си и тъгата по рано починалата му майка. Единственият човек, който му дава искрица надежда, е неговата по-малка сестра Полин.
Първата френска империя начело с Наполеон е времето, в което живее и твори авторът на романа „Червено и черно". Пътува много , предимно из Германия като включена в Императорската армия, участва и в нахлуването в Русия през 1812 г., но най-много се привързва към Италия, където прекарва голяма част от кариерата си като консул в Триест и Чивитавекия, там за пръв път еиздаден и романът му „Пармският манастир" , защото авторът смята, че тя е много по-подходяща и "страстна" държава, отколкото възраждащата се Франция.

Влечението на Стендал към нежния пол датира от ранната му юношеска възраст, но след завръщането му в родината това влечение прераства в мания. Така получава вдъхновение за написването на множество художествени творби и дори един анализ на това какво е любовта, озаглавен „За любовта".

И макар любовта в романите му да е жива и сякаш дълбоко преживяна, общоизвестен факт е, че писателят няма много любовни успехи. Обикновено чувствата му са или несподелени или неодобрявани. Анджела Пиетрагрюа е една от големите му неосъществени любови, друга такава е към революционерката Матилда Дембровски. Славата му на известен писател да го придружава навсякъде, и макар недооценен от съвременниците си, той е четен, но това не прави отношенията му с нежния пол по-гладки.

Във всички видове изкуства е необходимо да изпитваш само онези чувства, които искаш да събудиш у другите

Не така стоят нещата с другата му страст - музиката. Стендал боготвори творбите на композиторите Чимароза, Моцарт и Росини. Като за Росини написва биографи.Автор е и на монографията "История на живописта в Италия", пътеписите "Рим, Неапол, Флоренция" и "Разходки из Рим" и на памфлета "Расин и Шекспир".

Стендал е недооценен от съвременниците си и бива признат едва през 20 век. Като мото на ръкописите му често се среща фразата "На малцината щастливци", обръщайки се към онези, които в бъдеще ще разпознаят гения му.

Стендал напуска живота на 23 март 1842 г. след остра сърдечна криза. Той е едва на 52 години. Малко преди да почине, писателят сам поръчва епитафията за последния си дом: "Анри Бейл, миланец, живя, писа и обича".