club50plus.bg

Творец, боравещ с цялата палитра от изразни средства и чувства

За художника

Симеон Кръстев завършва графичен дизайн и живопис в Художествената академия в Лодз, Полша през 1975 г. Получава художественото си образование в една от най-модерно развиващите се през 60-70-те години на ХХ век художествени школи – полската, учи в класа по живопис на Тереса Понговска. Там разбира, че уменията, получил в България, не са цел, а само път за изразяване на неговото творческо амплоа. Става негово верую, отваря му пътя към демонстриране на идеите си, подбира и използва различни изразни средства. Маслената живопис го интригува с необозримата си възможност да изразява мислите и чувствата си в цялата гама на духовната му палитра. Майсторски използва изработения детайл, който преминава през сложен, метафоричен полуабстрактен, полуфигуратен изказ.

Принципът на вальорната живопис разширява художествените му хоризонти и се насочва към плакатното виждане. Колоритът му е богат, изграден в зависимост от замисъла – много неща, изразени в оригинална идейна фрагментарност водят автора в търсенето на пътя към своя зрител. Стремежът му е да постига духовната и идейна свобода в този контакт. Художникът пренася на платното свята деликатна, недоизказана изповед, доразкрива идеята сякаш в едно случайно хрумване и оставя на своя зрител да продължи нататък и да търси новите си чувства и усещания.

Творбите

В някои от циклите доминира хуморът, закачката, провокацията. В други – усещането за драматизъм. Но това, което определя платната на Симеон Кръстев е умението му да изгражда своя образен свят тук и сега, пред нас, в едно реално, обозримо, осезаемо пространство. Третото измерение в платната му го отличава от авторите, които интерпретират абстракцията като територия на цветни маси. Тук палитрата е наситена, линиите са ясни, внушенията са ярки. При Симеон Кръстев платната са населени с невероятни герои.

Те са образи-предмети, които пеят и свирят, разказват и държат съзнанието, витаят в космически пространства вътре в човека и около него, пътуват в неподозирани посоки на съзнанието, плуват в необятни пространства на духа и въображението. Всичко това е обитавано в пространствата на платната му.

Съзерцавайки творбите, предметите-същества са реални, осезаеми, но и космогонни и вселенски. Защото Симеон Кръстев е художник с философски търсения. Гледайки реалните образи в платната му, напълно съзнаваш, че това са фантазни образи-творения на художника. Успяват да ни забавляват със своята странност, да ни провокират и омайват, да приканват всеки да потърси творчески умения в самия себе си, независимо от какъв вид е. Платната му са мъдри повествувания, подканящи детското въображение, одушевяващо света – умение, което възрастните, осъзнали, че са загубили, бързат да си го припомнят пред тези платна и плакати. Платната на Симеон Кръстев ни връщат мигове на волна фантазия, много красота, дълбока мъдрост, изтънчена душевност, толерантност, мигове на бягство от подредения ни, логичен предвидим и скучен, защото ни е познат свят.

Противоположни по изразни средства и начин на общуване са жанровете на приложната графика и графичния дизайн. Но и тук Симеон Кръстев реализира оригиналното си и многопластово творчеството. Плакатът е по-скоро изкуството на мига, на неочакваната ни срещата с него на улицата, привлечен от бързия ни поглед в движение. Разбираш, че идеята е принудила художника да търси обратни на сложното живописване изразни средства – изненадани, приковава погледа ни заради простотата, четливостта на образите, приемаме закачката, вица и провокацията в идеята, там има бърза сигналност в колоритното решение. Необичайните изразни средства явно привличат живописеца в търсене на нова гледна точка на ставащото в оперната зала, в театъра, в обществените сгради. Там са множеството театрални, политически, мемориални събитийни теми. В тях плакатите намират необичайно, находчиво и оригинално решение. Вероятно повлиян от някогашните си учители, в плакатите на Кръстев се долавя остротата и провокативността на полския плакат, с неговата огромна задача да извърши прелом в нормативното изкуство на социализма. Оттам да се превърне във феномен в европейското изкуство на ХХ век.