club50plus.bg

Роден на 9 октомври 1940 година, в Ливърпул, Великобритания, един от най-обичаните творци на всички времена днес щеше да навърши 74 години.Едва петгодишен Джон осъзнава, че щастието е ключът към живота, така го учи неговата майка, затова и когато в училище го питат какъв иска да стане, когато порасне, той отговаря - "щастлив". Казали му, че не е разбрал задачата, а той отговорил, че те не разбират живота. Представите на малкия и на големия Джон за живота са свят, изграден върху любов и ненасилие, свят без войни и омраза. Утопично донякъде звучи мечтата му за свят без държави, без религии, но и без социално разделение между хората. Утопично, идеалистично и бездпорно - прекрасно.

"Животът е това, което се случва, докато сме заети да правим други планове" - така се случва и с живота на великия Ленън, чиито идеи са толкова силни, колкото и музиката, която създава. Докато той правио планове за един съвършен и красив свят, животът му бива отнет, но идеите и посланията му преминават през времето, подсилени от събитията на съвремието ни.

Представи си да няма рай-
лесно е, ако се опиташ.
Да няма ад под нас,
а над нас да е само небето.
Представи си всички хора
живеещи за тези дни. 
Представи си да няма страни-
не е трудно да го направиш.
Да няма за какво да убиваме и умираме
и религии да няма.
Представи си всички хора
да живеят в мир.

Наистина ... не е трудно да си го представим, дори да изглеждаме като мечтатели-утописти. Ленън казва, че всичко, от което се нуждае човекът е любов (това е и заглавието на една от най-популярните песни на "Бийтълс"). Вероятно доста хора биха поспорили с тази теза, но едва ли някой би отрекъл силата на любовта, нейното въздействие върху хората и пагубното й отражение там, където я няма.

Джон Ленън е едновременно проникновен, талантлив и въздействащ. "Талантът е способността да вярваш в успеха" обяснява често музикантът. И успехът не просто идва, той е шеметен, въздигащ и едновремено сразяващ.

Известността е нещо, което творецът свързва с болката. С времето трупа раздразнение и обида от култа, с който обгръщат групата. При пътуванията им непрекъснато са заобиколени от хора, които всъщност не се интересуват от музиката. Доближават ги, само за да ги докоснат. "Обидно ми е да съм творец, да свиря за разни идиоти, които нищо не разбират. Те нищо не чувстват - аз съм този, който изразява чувства. Те водят въображаем живот чрез мен и чрез другите творци". Прави сравнение с боксьорите – "когато Оскар (Бонавентура) се появи на ринга, се скъсваха да го освиркват. Удари Клей само веднъж и започнаха да го аплодират. Ето това ми е обидно. Аз всъщност бих предпочел да съм сред зрителите, но не мога. Винаги съм мечтал да стана рибар. Знам, че е глупаво и че предпочитам да съм богат, отколкото беден и така нататък, но болката... Как ми се ще да съм... Невежеството е блажено състояние, нещо такова. Ако си невеж, не те боли".

Когато го питат какво всъщност е за него болката, Ленън отговаря: "Болката е нещо, което човек изпитва непрекъснато. Болката съпровожда раждането на човека. Повечето време човек е в състояние на болка и колкото по-голяма е болката му, толкова повече той се нуждае от богове".

След раздялата си с Бийтълс, Джон се отдава на семейството си. За него любовта е важна движеща сила, а любовта му към Оно оприличава с чудото на живеенето. Творецът често казва, че споделената с любим човек мечта е реалност. Връзката им е бурна и драматична и близките му хора дори казват - пагубна.

Истински пагубен обаче е осмият ден на декември 1980година, когато едва 40-годишен, животът е отнет от Джон, а Джон от света. Марк Дейвид Чапман с пет изстрела слага точка, за да направи от звездата легенда.