club50plus.bg

Всеки ден – борба с държавата, с местната власт и с най-близките

“Гладният човек е половин луд” – с тези думи Невена парира опитите за любезности от вида “нямаше нужда” – “не сме гладни” и разполага пред всеки по парче топла баница. Вече с пълни уста гостите имат възможност да похвалят продуктите на фермата в тяхната завършена цялост. Всичко е прясно и истинско – и яйцата, и млякото, и сиренето, и маслото. “Май сте сложили и кашкавал в плънката”, търся да налучкам хитрината на вкусотията. “Не, сиренето ни е кашкавалено” – смее се насреща ми Илийката.

Според домакинята българинът не знае какво яде. “У нас всеки има корен от село, но не иска да си доставя продуктите оттам, доверява се на търговците и каквото му сложат по рафтовете в супера, това взима. Тъпче се с кайма от соя, колбаси от стърготини, сирене с мас и кашкавал с оцветители, а консервантите са отделна екстра в менюто”, изрежда Невена. После – за да балансира килограмите – се уповава на някакви чудодейни вносни препарати, които уж връщали предишната фигура само за месец.

“Нашата ниша са умните хора, които искат да ядат истинска храна”, обяснява стратегията си стопанката. Тя е убедена, че лавината от генно обработени храни няма да заличи вкуса за чистите продукти. “Ние не торим с изкуствени торове, не слагаме подобрители, не разреждаме млякото. Цялата околност е екологично чист район. А в България има уважаващи себе си хора, които да оценят това”, смята Невена.

Зимно време мъглата крие близките села Варвара и Братаница и отстоящите на километър-два зад тях склонове на Родопите и фермата стои съвсем сама в огромното поле. През пролетта просторът е невероятен, погледът стига до заснежените рилски върхове, а лекият планински бриз действа замайващо. Най-едрият собственик на земя в община Септември няма много за показване, защото малка част от наследените 100 декара плюс 50-те декара на съдружника ѝ Илия Стойнов се обработват. Двайсет години след реституцията цялата дейност на ЕООД “Тахтаков НС” се развива в пространството между няколко обора, фуражен цех, мандра и околните ливади.

(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)

“Във всяка друга страна щяхме да изглеждаме различно, нямаше да сме толкова измъчени от работа”

Невена Симеонова е затворила животновъдния цикъл и е на пазара с всички традиционни млечни продукти, но плановете и амбициите ѝ са били други, затова във фирмата с бащината фамилия тя присъства скромно – само с инициалите си. Някога на това място е била пиперената фабрика на баща ѝ Георги Тахтаков, най-големият производител на червен пипер в Южна България. Сключвал е сделки със земеделци от Свиленград до Белово да му отглеждат пипер от сорта “Гороглед”. Имал е откупено водно право за 100 години и на площадката на мелницата е имало воден басейн с 4 м пад на водата, турбини и дори динамо за ток, обяснява Невена, която е хидроинженер. При национализацията през 1947 г. тя е била 9-месечно бебе, когато напускат имота в един студен декемврийски ден, натоварени с майка ѝ и чичо ѝ на каруцата. Оставили бижутата, сервизите, мебелите.

“Беше ни забранено да идваме тук под заплаха от Белене”, спомня си тя. И през ум не ѝ е минавало, че някой ден ще се върне да съживи мястото и ще докара дори пианото си от София. На времето прехвърлили машините в консервния комбинат в Пазарджик, проявили човещина – назначили баща ѝ като технолог, защото бил голям специалист, и така той се трудил до пенсионирането си. Като се върнали във фабриката през 1990 г., наследниците заварили празна сграда без нито едно съоръжение, без ток, вода, ограда. С машините продължавали да мелят пипер в близкото село Звъничево, но за да си ги върнат, трябвало да водят дела. “Нямах сили, тази държава толкова ми е взела и в материален, и в морален план”, обяснява Невена.

Ръчният кашкавал е фирмен специалитет

За новата посока на бизнеса допринесъл ентусиазмът на Илийката, който тогава бил председател на ликвидационния съвет. “Още като я видях да пристига с адвоката си, се сетих коя е. Бащите ни са били първи приятели. Дядо ми Линко е подписал на дядо Георги да строи тук мелницата през 1940 г.” Идеята да съберат върнатите земи и да работят заедно дошла от само себе си.

В първите години развили стопанството до 180 овце, 160 крави, 30 свине майки, 300 прасета от немската порода “Дюрак”, която не прави сланина, а е само за бекон. Теглили заем 6 млн. лв., за да направят мелницата. “Но фуражната криза през 1996-97 г. ни закопа”, припомнят си Виденовата зима двамата. Наложило се да ликвидират цялото поголовие, оставили само 6 свинки, 10 крави, 25 кокошки, свели всичко до минимум. “Скриха зърното и го изнесоха. Лихвите растяха, банките искаха всичко. Това беше краят”. От този мрачен период Невена вади светъл спомен, с който илюстрира какъв човек е Илийката – “моят съдружник в мизерията”:

“През 1996 г. стана много страшно, лихвите непрекъснато ни изпреварваха, каквото изкарвахме – банката го взимаше. Всеки ден идваха. Една нощ му казвам – иде ми да заредя пушката и да се гръмна. Ограбих децата си, всичко отива на вятъра. А той ми отговаря – няма да се убиваш. Ако аз съм жив и имам една филия хляб, ще ти дам половината”.

Въпросният заем от “Експресбанк” бил голямо изпитание за фирмата, след като лихвите от 37 на сто годишно скочили до 300 на сто месечно и 1100 на сто годишно с капитализация. “Изплаших се. Ако не бяха сестра ми и зет ми от Америка да го погасят, всичко щеше да приключи още тогава”, спомня си Невена. Теглила е само още един кредит за животновъдство през 1994-95 г. от ПЧБ и с 2 милиона лева започнала да гледа племенни животни. “Сума пари дадохме за паспорти и родословия. Но на петия месец банката смени статута на кредита и започнаха да текат наказателни лихви. Та кое животно се възпроизвежда за пет месеца?”, диви се стопанката на банкерите. “Но ние си изплатихме кредитите, а кредитните милионери не върнаха нищо. И сега ходят с изправени глави, даже ги избират за кметове”, намесва се Илия.

Той има специални взаимоотношения с местните власти. За да направи на собствена крайпътна земя тържище в близкото с. Лозен, трябвало да плати такси за промяна на предназначението на терена 1600 лева.

Мотали го години, докато през юни 2006 г. мечтата му се сбъднала. “Лозенският рай”, кръстили медиите първия частен пазар в България, който целогодишно привлича производители на плодове и зеленчуци от целия регион. За злополучното си кандидатстване по САПАРД не искат и да си спомнят.

По това време вече били изградени фуражният цех и мандрата, предложили им обаче да правят изцяло нов проект и всичко по него да поръчат на посочени фирми. “От 100 хил. лв. за нас щяха да останат не повече от 40 хил. лв.. Освен това казаха: трябва да имаш поне зам.-министър, за да стане работата”, припомня си общуването с важните фактори от администрацията Илийката. “Ние сме в постоянна борба с държавата, с местната власт и със семейното обкръжение”, обобщава философски Невена.

Болката ѝ е, че няма разбиране сред най-близките, никой не иска да я последва в усилията ѝ. Във фермата се преместил само съпругът ѝ Михаил, който бързо отвикнал от жълтите павета и комфорта на столицата, но преди пет години неочаквано си отишъл от живота. Съпругът на голямата дъщеря Гери се включил да помага, с него пък се случила друга трагедия, катастрофа. И като че ли това не стигало, заредили се сърдечните операции на Невена – “като манекен на болницата “Св.Екатерина” съм вече”, шегува се със себе си тя. Иначе всяка година в стопанския двор добавят по нещо. Фермата е първа категория. Мандрата е напълно оборудвана, включително до машина за вакуумиране на продуктите, отопляват се с парна инсталация, имат трактор, микробуси, камиони. Дневният капацитет за преработка е 1600 литра. Фермата дава 25 тона краве мляко на година, стават 30 тона с козето и овчето мляко. Най-привлекателна за посетителите е новата постройка с кафене и тераса, разположена под клоните на 150-годишен ясен. Вътре на стената са снимките на целия род, срещу бара са камината, пианото. Отвън тече малка река, пълна с шарани, които хич не са от най-дребните – 30-40 см. Най-новата придобивка е сателитният интернет. “Излезе ни около 2500 лева, а 3000 лв. е цялата ни месечна издръжка”, сравнява Невена. 700 лв. струвала само антената. Не мислят да се отказват, въпреки че от години сякаш тъпчат на едно място. Имали са вземане-даване и с посетители с бухалки в началото. “Но като разбраха, че сме регистрирали оръжието и сме си извадили разрешителни, спряха да идват”, отбелязва Илия. Неговото обяснение е, че генетично са обременени винаги нещо да правят. Ако родителите им не са били такива... “Всяка нощ разговарям с баща си. Знам, че ако се откажа, ще умре втори път”, убедена е Невена. “Не сме хора без алтернатива”, добавя тя. Илийката е можел отдавна да се устрои в Австрия, където са му предлагали добра работа.

Сестрата на Невена Мими (вляво) и дъщеря ѝ Ани

А Невена е добре дошла в Лос Анжелис при сестра си Мария, физичка, успешно реализиран специалист в областта на лазерната техника първо във Венецуела, след това в САЩ. Там заминала преди десетина години малката дъщеря на Невена, Ани, която след Американския колеж и Международния университет Portsmouth решила да продължи в престижния PepperdineUniversity в Малибу. За да ходи на лекции, леля Мими ѝ подарила BMW. Ясно било още тогава, че Ани ще остане в щатите. Зетят американец вече е налице. Но за себе си Невена е категорична: “Калифорния не е за мен. Не се виждам да седя и да клюкарствам под палмите”. Сестрите си ходят на гости, помагат си – и дотам. Всяка има свой живот. Мими кани гости за 60-годишнината си на “Куин Мери” – Невена отива. Връща се – и надява отново ботушите, защото край оборите винаги има кал. Готви за работниците, купува им цигари, ядосва се, когато напускат. “Криза ли? Щом постоянно търся хора, значи няма криза” – изводите ѝ са неоспорими. “Във всяка друга страна щяхме да изглеждаме различно. Нямаше да сме толкова измъчени от работа”, обобщава фермерския си опит Невена. И двамата вдигат рамене за това кой ще продължи делото им. Невенината внучка Михаела живее с Гергана в София, но през ваканциите идва във фермата и огрява като слънчев лъч, който гони умората и повдига духа. Компания в игрите ѝ прави внукът на Илия – Галин, но и за двете деца “отговорност” и “собственост” са теми от далечното бъдеще, където има още толкова много възможности...