club50plus.bg

В памет на моя приятел - великият майстор от село Червена Вода Русенско - Белчо Велев Василев 1915 - 1995

През лятото, когато не ходехме на училище помагахме на своите родители като ходехме да пасем кравите и воловете. Голяма сурия деца сутрин изкарваше от домовете си животните и се запътваше към селските поляни.
Една сутрин, като тръгнахме видях, че на най-големия от нас торбата му беше много пълна и изглеждаше като голяма възглавница. Всички с любопитство го гледахме, но бате Йордан (така ще го нарека, защото не запомних името му) не разкриваше какво имаше в торбата му. Пристигнахме на поляната, пуснахме животните да пасат, но никой не отиваше да играе, а любопитно наблюдавахме бате Йордан какво ще извади от торбата си. Най-после, той важно приседна под дебелата сянка, отвори торбата си и извади едно огромно парче дърво, важно го постави пред себе си, бръкна отново и извади едно ножче. Ние втренчено гледахме и не смеехме да издадем дори и един звук.
Бате Йордан започна да дълбае дебелото дърво. Наоколо земята се застла с трески, но майстора не спираше да дълбае. Тогава най-малкия - Георги (голям тарикат и шмекер) се осмели да попита:
- Бате, какво ще става от това дърво?
- Копанка (гъдулка) - важно отговори бате Йордан и без да поглежда настрани продължи да пилее трески около себе си ....

Минаха няколко дни и ние все стояхме при майстора и го гледахме с интерес как работи. Неговата работа, колкото и трудна за едно малко дете го беше погълнала изцяло и дървото беше започнало наистина да прилича на гъдулка. След като издълба добре вътрешността на дървото, бате Йордан започна да го дяла отвън. Направи му дръжката, а след това започна да оформя и издутата част. Дървото започна доста да изтънява, майстора го опипваше с пръсти и продължаваше да работи... Малкия шмекер забеляза, че дървото доста изтъня и имаше опастност ножката да влезе в дълбаното, надвеси се при бате си Йордан и пророчески прошепна:
- Да се сцепи, да се сцепиии! Йордан навъсено го погледна и процеди през зъби:
- Георге, внимавай!
Малкия, обаче още по-смело продължаваше да нарежда неговото - да се сцепи, да се сцепи и дори придоби още по-голям кураж. Залисан в дялането Йордан вече не му обръщаше внимание, ние вече престанахме да гледаме работата на майстора....

Изведнъж ножката проби дървото и влезе в дълбаното.
Всички се ококорихме, а малкия предсказател се ухили до уши без да каже и дума... Тогава Йордан в гнева си замахна с със сила стовари пробитата копанка върху главата на Георги. Тънкото дърво стана на две, а на глава на Георги изникна огромна цицина. Рев огласи поляната, а след това настана тишина...

До вечерта никой не продума нищо. Тръгнахме си мълчаливо, след неуспешния опит на бате Йордан да стане майстор лютиер....

следва

началото тук