Лев Толстой е роден в началото на 19 век, на 9 септември 1828 година. Той записва името си в аналите на човешката история не само с творчеството си, но най-вече с възгледите, които проповядва и, които имат своите последователи и днес, 2 века по-късно. Сложта и дори парадоксална личност, Толстой, често е отричан и дори преследван, заради религиозно- моралистичните и крайно аскетичните възгледи, които възприема и проповядва. Разпространяването на идеята за ненасилие го превръщат във влиятелен морален философ и социален реформатор. Много световни лидери, сред които Махатма Ганди и Мартин Лутър Кинг прегръщат идеите и нравствените възгледи на Толстой и ги поставят в основата на личното си верую.
Освен, че проповядва ненасилие, Лев Толстой твърдо отстоява позицията, че промяната на човечеството започва с промяната у всеки един човек. Всеки сам трябва да види своите грешки и да пожелае да ги оправи. Вярата в доброто и правенето на добро са неразривно свързани и всеки човек непрекъснато развива личността си, усъвършенства се - няма граница за самоусъвършенстването.
- Все чаках нещо да се случи през периода, когато съм на 63 години... Нищо не се случи. Сякаш не зная, че всичко, което може да дойде отвън, е нищо в сравнение с онова, което може да се случи вътре в човека.
- Една от най-вредните и най-опасни мисли е „Всички правят така“.
- Който вижда смисъла на живота в усъвършенстването, не може да вярва в смъртта - в това, че усъвършенстването се прекратява. Това което се стреми към съвършенството, само променя формата си.
- Постоянство и решителност са двете качества, които осигуряват успеха във всяка работа.
- Често чуваш младежта да казва: аз не искам да живея с чужд ум, аз сам ще обмисля. Защо ти трябва да обмисляш обмисленото? Взимай готовото и върви по-нататък. В това е силата на творчеството.
- Колкото повече човек дава на хората и по-малко иска за себе си, толкова е по-добър; колкото по-малко дава на другите и иска за себе си повече, толкова е по-лош.
- За да повярваш в доброто, трябва да започнеш да го правиш.
- Да се бориш срещу насилието с насилие значи да поставиш ново насилие на мястото на старото... Колкото страшно и трудно да е положението на човека, който живее християнски живот сред живот, почиващ на насилие, той няма друг изход освен борба и саможертва - саможертва докрай.
- Ако някой се съмнява в неразделността на мъдростта и самоотречението, нека погледне как на другия край винаги се съчетават глупостта и егоизмът.
- Все чаках нещо да се случи през периода, когато съм на 63 години... Нищо не се случи. Сякаш не зная, че всичко, което може да дойде отвън, е нищо в сравнение с онова, което може да се случи вътре в човека.
♦ Този материал е изпратен по инициативата Стани Четен автор
Все още няма коментари