club50plus.bg

Юмико Хаясака е авторка на пътеводител за столицата и пише статии за България

На рафт в книжарница „Български книжици“ погледът ми се спира върху корица със снимка от стара София – „Пътеводител на забравена София“. Името на автора е екзотично: Юмико Хаясака. От задната корица ме гледа млада жена.

Родена е през 1981 г. в станалия печално известен град Фукушима след силното земетресение и разрушителното цунами в Япония тази година. На 18 г. се мести в Токио, където завършва История на изкуството и История на архитектурата и градоустройството.  От 2004 до 2006 г. специализира в Университета във Велико Търново, където

научава български език

Както споделя във своя пътеводител, това е градът, където се среща „с духа на България, запознава се и се сприятелява с добри и ерудирани хора". Директорът на Националния музей на архитектурата в града, покойният архитект Теофил Теофилов, се превръща в най-големия й учител и приятел – неговата всеотдайност я вдъхновява и до днес и я кара да се връща в България, „за да изпее пак любимата му песен".

Когато през 2005 г. за първи път идва в София, отсяда в „Хотел Мостел" близо до площад „Македония", където преди Освобождението на България се е намирал търговски хан, който и до ден-днешен се е съхранил в чисто архитектурен аспект.

От 2007 г. Юмико е докторант в Департамента по архитектура към Токийския университет, а от 2009 г. - и в Института за изследване на изкуствата към БАН. Тя специализира в проучвания на историята на архитектурата и градоустройството в българските селища и икономическите отношения през ХIХ век.

Познава добре София

– от две години живее тук и обича да се разхожда с карта в ръка и да си представя миналото й, както пише в пътеводителя си. Автор е на статии, посветени на България, които публикува в различни японски списания и онлайн издания.

Юмико Хаясака аргументирано и точно ми разказва с какво се е обогатил животът на жителите на София в края на ХІХ и първата половина на ХХ век и от какво се е отказал столичният град в процеса на модернизацията. Стари снимки и фотокартички допълват срещата с облика и миналото на града. Попадам в един истински „Пътеводител на забравена София", видяна през погледа на Юмико. Това е още едно потвърждение на теорията, че

окото на чужденеца долавя неща, които ние пропускаме

от полезрението си.

В Дните на София тази година (17–19 септември) е проведен първият „Ретро София Фест". За съжаление съм го пропуснала. Юмико е вдъхновителка и една от съавторките на идеята за фестивала. А нейната книга е замислена като малка врата, която да ни отведе по пътя към забравената София.

За да разбера повече

какво задържа младата японка в България,

се срещам с нея в „DаDа Cultural Bar" на ул. „Бенковски" – мястото, където е представена книгата й пред публика в първия ден на фестивала. 

В непринуден разговор я питам дали срещата й с България е била случайна. „През лятото на 2003 г. бях на екскурзия в България. Посетих Пловдив и Велико Търново. Бях студентка в Япония. Учех История на изкуството. Реших да специализирам в България. Спечелих стипендия..." – Юмико разказва колко е впечатлена от първата си среща със старата българска архитектура, с неповторимия Търновград. Колко много

българската възрожденска къща прилича на азиатската,

на японската – с каменна основа и дървена конструкция. Тя очаквала каменна европейска архитектура. Станало й много мило, защото усетила атмосферата на Азия, близка и родна.

При първото си идване в София почувствала липсата на стария град, макар ясно да си дава сметка, че с бързото си развитие като столица й се е наложило да се раздели с голяма част от миналото си.

Поисках да узная как вижда града днес и какво бъдеще прогнозира. „Струва ми се, че настоящето не е балансирано. Има желание да се запази красотата от миналото, има реставрирани много сгради, но и много се събаря.

Имам чувството, че липсва единна философия, единна мисъл за развитието на града

Строи се хаотично. „С усмивка добавя, че това се забелязва и в Токио и в други големи градове по света. Резултат е от бързото им икономическо разрастване.

Накрая се поинтересувах за участието й в Ретро София Фест тази година. Отговорът дойде изненадващо кратък и ясен: „Аз измислих слогана и книгата. Собственикът на този бар е гаджето ми. И заедно работихме."

На въпроса ми дали мога да я цитирам дословно с очарователна усмивка отговаря утвърдително.

Благодаря ти, Юмико, за интереса ти към българската възрожденска архитектура и градоустройство, за пътеводителя към „Забравена София".

Пожелавам ти успешна защита на дисертацията в Токио и не се съмнявам, че ще я преведеш и издадеш и на български, както си замислила.

Вярвам, че отново, не след дълго, ще се завърнеш при българските си приятели. До нови срещи!