club50plus.bg

Основоположникът на светското изобразително изкуство в България

Захарий Зограф е определен от българските изкуствоведи за основоположник на светското изкуство у нас. И макар развитието му да се извършва дълбоко религиозна среда, под въздействието първо на баща му Христо, а после и на 14 години по-големия му брат Димитър, които му предават канона - съборното църковно предание, чието въздействие върху твореца е смиряващо, одухотворяващо и дори дисциплиниращо.

Захарий Христович Димитров е роден през 1810 г. в Самоков. Баща му, Христо Димитров, умира рано и грижите за малкия Захарий падат на плещите на по-големия му брат – Димитър. Бащата и брата са иконописци и Захарий израства в иконописната работилница, където се проявява като талантлив художник и през 1827 г. е поверен за духовен ученик на Неофит Рилски. Четири години по-късно, през 1831 г. Димитър Зограф, тогава на 35 г., приема 21-годишния си брат за майстор, което означава - почти на равна нога за съдружник в работилницата.

Захарий създава впечатляващо като количество творчество, включително огромни стенописни ансамбли в най-почитаните български манастири: Бачковския, Рилския, Троянския, Преображенския,  Великата Лавра в Света Гора.
И макар да е признат от изкуствоведите за най-големият български иконописец, някои православни специалисти твърдят, че стенописите му далеч не са така прецизни, както тези на баща му, на брат му, а и на други изтъкнати майстори. Иконите му обаче излъчват онзи усет на майстора, който го приравнява до най-добрите. Това признават и най-големите му критици.

Творецът високо цени собствените си умения

Автопортретът, който Захарий Зограф, прави сам на себе си, е нещо революционно в българското изобразително изкуство. Някои определят това като връх в егоцентризма на твореца, защото той е имал високо мнение за личностните си качества и за уменията си на зограф.

За голямото му творческо самочувствие говори и писмото, което 28-годишният Захарий на Неофит Рилски с молба да ходатайства за изпращането му да учи в Петербургската художествена академия: "Истина да им кажеш, колко са майсторе у турско, у Света Гора, у Стамбул, у Румелията и у Ерусалим ни един не може да му тури калема под неговото. Само ако има някой в Европа да се е учил за него не говорим."
Това е ясна илюстрация за самомнението, което той има за своите творби, приравнявайки качествата си на творец до европейски величини. Което и мнение споделят мнозинството изкуствоведи.

През периода 1851 - 1852 година зографът живее и работи в Атон и създава стенописите в манастира „Лаврата на Св. Атанасий".
През 1850 година той създава три стенописни автопортрета в Бачковския, Троянския и Рилския манастир. В по-късните си години  рисува и няколко ктиторски портрета,  автор е и на икони в Зографския манастир.

През пролетта на 1853 г. в Самоков пламва епидемия от тиф. Разболява се и умира съпругата на Димитър Зограф - Християния. Захарий се заразява от болната си снаха и умира на 14 юни 1853 година.

Захарий Зограф е емблематична фигура в българския православен и духовен живот и В Националната художествена галерия, в Института за изкуствознание при БАН, в музея в Самоков се пазят десетки негови скици с туш и акварел, иконни изображения, орнаментални рисунки, скици от натура на хора и пейзажи, етюди, прерисовки на антични фигури. Сред тях са пейзажите „Бачковският водопад", „Бряст", „Аязмото при Кукленския манастир", „Романтичен пейзаж" , които доставят наслада на посетителите.