club50plus.bg

На втория ден покорихме средновековната крепост “Лютица”

Тя е сред най-големите в Източните Родопи. Известна е като “Мраморният град” и “Цитаделата на Калоян” и е обявена за археологически паметник на културата. Предполага се, че калето е споменаваният в летописите голям и богат средновековен град Лютица – център на епископия (IX–XVII в.) и архиепископия (XVII–XVIII в.), изиграл важна роля в българската история, особено при царуването на Калоян.

Нищо чудно да е имало град – обикновено около всяка крепост са изграждани селища. Представихме си как и тук по склоновете на планината най-вероятно е кипял живот. На мястото на днешната гора някога е имало къщи и селище, служещи като допълнителна защита на крепостта. Руините ѝ заемат 26 дка площ и имат форма на неправилна елипса. Крепостните стени са дълги около 600 м с височина до 10 м, като са запазени и 8 от 12-те кули на укрепения град. Основният градеж е античен и най-вероятно датира още от IV–VI в.

(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)

За първи път името на крепостта се появява в епископските списъци от IX в. – времето на император Лъв VI Философ (886-912 г.). Крепостта е разрушавана многократно, сегашният строеж вероятно е от XII–XIII в. – времето на цар Калоян. Османските нашественици са завладели Лютица без бой, което ѝ спестило поредното разрушаване, а освен това тя запазила статута си на епископски център.

До крепостта води черен път със стръмнини, по който могат да минат джипове, но съвсем различно е пътешествието пеш през пресечен терен сред дивна букова гора, уханни туфи мащерка, бавно щъкащи костенурки и прескачащи краката гущерчета!

 

 

 

 

 

Тръгнахме с колата и от квартал Лъджа на Ивайловград има отклонение с указателна табела, сочеща 6 км до крепостта, но това се оказа не съвсем вярно. Тук започваше черен път, лъкатушещ по леко възвишение, където забелязахме съхранени немски бункери от времето на Втората световна война.

Реално пътят се оказа дълъг не 6 км, а 9–10 км, които с нормално темпо изминахме за около час и 50 минути. За съжаление крепостта не е добре поддържана, избуялата зелена растителност почти не позволява да се различат останките и да се добие представа за размерите на градежа.

Усещанията на това място, ходенето по запазената външна стена и великолепната гледка, която се открива към Родопските склонове, те кара да се чувстваш повече българин. Може би това витае в тукашния въздух – през вековете корените на жителите на този район са били многократно изтръгвани и засаждани от двете страни на сегашната държавна граница заради превратностите на балканската политика.

---

Накрая, за десерт, нямаше как да не посетим и една друга изключително известна забележителност на Ивайловград –

вила Армира, най-богатият частен дворец от римско време

Останките от вилата и мозайките са подслонени в специално изградено остъклено затворено помещение. Макар че голяма част от вилата не е запазена, руините говорят за нейната внушителност и разкош, създадени с изключителен вкус, които я превръщат в произведение на изкуството!
Построена е през втората половина на I век сл. Хр. от виден тракийски аристократ като център на голямо поземлено владение. Внушителната двуетажна сграда се простира на площ 2132 кв. м – с панорамна тераса и много помещения (спални, приемни, зала за пиршества, стаи за гости, работни дневни за жените, баня, сауна и др.). Само на първия етаж помещенията са били 22, ограждащи под формата на буквата П огромен басейн с размери 11х7 м. В част от сградата е имало римски тип отоплителна система (хипокауст – подово отопление), части от която се виждат и днес.

(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)

 

 

 

 

През втората половина на IV в. вилата е била опожарена и разграбена. Въпреки това са се запазили изключително много и разнообразни мозайки. Особено ценна е мозайката от господарската спалня, където е изваян портретът на един от собствениците ѝ заедно с двете му деца – единствените портрети върху мозайка от римската епоха, намерени досега у нас. Специален интерес представлява и по-късната мозайка от триклиниума с изображение на Медуза Горгона – символ, който се повтаря многократно в декорацията на вилата. Има мозайки с различни древни символи – ин и ян (откъде ли този смятан за далечно източен символ е дошъл до тези земи?), свастиката, различни геометрични фигури.

Още през първата половина на II в. към вила Армира се създава ателие за художествена обработка на добивания в околностите ѝ искрящ бял мрамор, като тук са поканени да работят майстори от град Афродизия в Мала Азия, известен с най-голямата през римската епоха скулптурна школа в света. Така вилата се превръща в истински дворец от онова време – целият първи етаж е бил облицован със съвършено изработени мраморни плочи и пана, покриващи стените на коридорите и всички представителни помещения от пода до тавана, както и самия басейн. Сложната схема на облицовките около басейна повтаря колонадите от древните богати градежи и стенописите от ранноримската епоха.

Това беше едва краят на втория ден от нашето пътешествие, но препълнени с впечатления, поехме своя път към къщи, като си обещахме, че ще се върнем в региона отново, защото оставихме още много интересни места зад гърба си – местността Глухите камъни, тракийския долмен край с. Железино, култовия комплекс и параклис „Св. Кирил и Методий” край с. Габерово и още много други – все достойни обекти за прескачане между времената и границите на днешното ни битуване.

снимки авторът