Хърватия – едно незабравимо преживяванe, първа част

Normal_1._brodarica

За един форум и още нещо

Три невероятни дни от 17 до 20 юни 2011 г. изживяха осем души от България, участници в международна работна среща в град Шибеник Хърватия. По-точно в курортния комплекс на Адриатическо море – Бродарица.
Този форум беше първата конференция по проекта „Данет" 2011, обобщаваща разглежданите вече теми, дискусии и срещи, свързани с целия Дунавски регион и неговото бъдеще.

Участваха: България – от Русенски Университет „Ангел Кънчев" – доцент Емилия Великова един от главните координатори на проекта „Данет" – ръководител на групата, докладчик и анализатор; сътрудничката на Великова – Йорданка Пенева и преводач Милена Попова – от „Съюза на пенсионерите 2004" Русе – председателят Йордан Казаков, Рени Колева, Цветанка Петрова, Веска Узунова и Иванка Новакова.

Работният език на форума беше английски. Участниците бяха от Германия, Австрия, Словения, Хърватия, Румъния и България.

Главни ръководители на проекта „Данет" са германките Кармен Щаделхофер и Габриела Кьортринг.

Всяка страна беше провела четирите панелни мероприятия (дискусии):

1. Активното стареене в Европа, солидарност между поколенията;
2. Устойчивост на културното наследство/национална и европейска идентичност;
3. Миграцията като предизвикателство/малцинствата като шанс;
4. Екология/среда.

Този материал е изпратен по инициативата на Клуб 50+ Стани Четен Автор

И се заредиха презентация след презентация.

Чрез снимки, графики, работни моменти се демонстрираше всичко онова, което е допринесло за развитието на евростратегията за Дунавския регион.

Особено ни впечатли презентиращият от Австрия Харалд Кутценбергер – „Международна асоциация за Дунавски изследвания". Той говори за промяна в мисленето на хората, за правата, задълженията и достойнството. За различията между индивида и приемането на различните ситуации различно. За намаляване на напрежението с по-хуманни отношения между хората, за желание за търсене на истината, за солидарността между поколенията.

По темата „Миграцията като предизвикателство/малцинствата като шанс" засегна въпросите за оценяване и приемане на различията в регионалните традиции и културно наследство.

В подобна светлина протекоха презентациите и на всички останали страни.

Нашият координатор доц. Емилия Великова беше подготвила богат материал – текст, графики, снимки по всички панелни дискусии, чрез който отрази огромната работа свършена от нея и участниците в работните срещи.

Извън тези работни моменти, във времето на отдих и кафе-паузи се създаваха контакти между участниците, преодолели езиковата бариера.

Разговорите между словенци, хървати и българи бяха без преводач.

А Харолд и Габи Кутценбергер от Австрия просто си говореха на чист български език.

Пък на немски и румънски беше толкова лесно да кажеш „добро утро" и „приятно ми е"...

В кратките следобедни часове правихме разходки край красивото Адриатическо море, което беше толкова тихо, че почти не се чуваше плацикането му на брега. Бистро, прозрачно, но... без пясък.

Огромните цъфнали Зокуми, надвесени от всеки двор послужиха за фон на доста прекрасни фотоси.

И сега е време да разкажа за работните игри

  Те започнаха с тъй наречената „мозъчна атака". Предоставени ни бяха материали – флумастери, гланцова хартия, лепила, бои, картони, стативи. Разделени бяхме на 4 групи. Във всяка група – по един-двама участника от всички страни – интернационална група.

За определено време чрез рисуване, лепене на снимки, картини и други трябваше да представим някаква идея – за спорт, за отдих, за работа, за строене на мостове към бъдещето, за изпращане на младото поколение, яхнало магарето, по пътя към чужбина...

Голяма веселба падна. Имаше чудати хрумвания!

Точно тук беше и уловката – участвайки в това – показваш бързи рефлекси, мислене, внезапни идеи. Подробно описание на това каква е идеята на сътвореното и оценяването, стана на другия ден.

  А вечерта... о, вечерта беше паметна за българската група. В същност българската група навсякъде се представяше блестящо.

Обявена беше вечер на „изложенията" и подаръците.

Елате ни вижте!

Не ни стигнаха две маси – на едната разположихме ръчно изплетени красиви ръкоделия – покривчици (мильота), якички, терлички. Ах, тези терлички – що кандидати се появиха, а между тях пирографирани мускалчета розово масло, диплянки и брошури за забележителности от България.

На втората маса – кулинария – баница, ябълков сладкиш, мезета, вино, ракия... Всичко това е надлежно документирано на фотоси.

Да се знае „И ний сме дали нещо на света..."

И сега кулминацията. Три от нашите жени Цветанка, Веска и Иванка се облякоха в национални носии. Три красиви, засмени българки с погача на „месал" и шарена сол, бавно пристъпяха с народна песен на уста към събраното множество.

Първо избухнаха ръкоплясканията! После всеки грабна фотоапарата и защрака срещу Българките – като пред Холивудски звезди по червения килим... Всеки искаше да се докосне до нашите „момичета", да се фотографира с тях.

Вечерта изцяло беше наша! Българска! След това следваха танци – и Иванка обра лаврите!

Дълго след тези емоции не можахме да заспим.

снимки авторът


Създадена на 27.04.2012 г.

Коментари

  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Люба Й.Тодорова написа:

    Преди повече от 12 години

    Поздравления, момичета! Наистина сте им събрали очите!