Посещението........„или за кехлибарена броеница 2“!
„Ще дойдем в Пловдив някъде към края на месеца“- това радостно предизвестие трайно се настани в нашите обменни чатове и в сърцата ни. Та ние само преди 20 дни се запознахме и твърдо заздравихме дружбата си по пътищата на Турция. Ние, новата „Ориент“ група, явила се на компютърния и житейски небосклон. Групата с хубавите хора от София и Пловдив. Вестта за пристигането на Станислава и Дани в родния ни град определено задвижи нашите гостоприемни чувства. Русето, Иво и моя милост се заровихме в изготвянето на най-добрата и разнообразна програма по пребиваването на скъпите ни гости. Шанс беше и факта с утвърждаването на родния ни град за културна столица на Европа през 2019 г.
Наистина имаше какво да покажем с гордост от нашия Пловдив. Джеси и нейният услужлив син Йозко с познание откликнаха на желанието на гостите ни за музикалното оформление на дружеската вечеря. С творчески замах беше резервирано в едно марково за града заведение - Мегдана. И така след като всеки взе участие в това мероприятие, зачакахме деня на истината. Съботната сутрин слезе от календара в реално време. Техническите параметри – къде, кога и как бяха уточнени с гостите по чата. Мобилните допълнения доизясняваха движението на“ очакаваните“ по магистралния път.
С Иво като отговорници по“ не-тържественото“ посрещане бяхме разположени в града под вещината на Русето. Моята скромна фигура се мъдреше пред хотел Норис - резиденцията на пристигащите. Едрата фигура на Ивчо се забелязваше в подстъпите на стария град, а Русето с удоволствие се придвижваше към калдъръмения площад, местото на официалното им посрещане. Вече се местих на друга, по-сенчеста маса в кафенето,когато бялата маркова кола със софийска регстрация изсипа шумната и весела група. Стани, Дани и още Гери с една дузина момчета. Сърдечните ни прегръдки фокусираха разсеяните погледи на седящите клиенти.
След техническото настаняване ние вкупом радостни, но не уморени вървяхме към Стария град. По пътя групата се увеличи с Русето и Иво. Калдъръмените улички ни посрещната тихи и стръмни. Добре пуфтейки скоро градът ни беше в краката - на най-високата точка на НЕБЕТ ТЕПЕ сме. Тук гражданите на града се препитахме кое къде се намира и какво е това и онова, което се вижда. Творческият спор продължи и на чаша бира под сенките на „Рахат“ кафене на върха. Фотоапаратите щракаха ведно с колената ни по дългия маршрут надолу из стария Пловдив. Етнографският музей, Хисар капия, църквата „Св.Костантин и Елена, Античният амфитеатър, “Света Богородица - всичко това беше малката прелюдия пред последвалите протоколни събития.
Спускайки се към новия град успоредно с растенето на часа,се увеличаваше и бройката на движещата се „Ориент група“. Джеси и сие заеха своите места. Съботният човешки поток ни погълна на Римския стадион на път към Капана-фест. А там, малките улички сякаш живееха втори живот след реконструкцията. Дюкянчета предлагаха домашни сладки,плетива и книги. Кашони със стари грамофонни плочи търсеха своите колекционери. Рок и джаз банди с усет пращаха меки звуци във всяко кътче на квартала. Хубави хора с бира в ръка допълваха съвременния уют на тази стара част от Пловдив. С крайчеца на окото, тайно наблюдавах как възприемат всичко това скъпите ни столични гости. Да ви кажа честно, изпитвах малка гордост, че моя град е започнал да става така хубав!
По пътя през цялата главна улица не спрях да си мисля така! Пред паметника на Мильо - емблема на Пловдив, между големите букви „ПЛОВДИВ“ на стълбите на бирхалето, седейки на копчетата на площада пред кметството и разхождайки се в обновената градска градина, с достойно чувство вървях редом до групата. Изпитвах смесица от радост и щастлива детска припряност от всичко през което преминавахме. За да спрем уморените си тела и погледи пред Пеещите фонтани, новото в зеления кът на Пловдив. “Довечера сме тук обезателно“ - някой припомни, че ни чака втора част, тежка и весела.
„Мегдана“ ни посрещна подобавайки с гостоприемството си на запазената маса.
Изведнъж, отделяйки се от улицата на съвременния град, попадаш в един пресъздаден по приказен начин друг такъв – с малките му къщи, тесните му улички и мостчета. И всичко битово, с шарениците на баба. Където се обърнеш и погледнеш чиста проба родно, българско. Тук вече групата трайно завиши бройката си с Доктора, Христо, Ива и съответните половинки. Определената маса се претрупа от веселото наше настроение и с разнообразни блюда от българската кухня. След миг, на една ръка разстояние от нас започна музикална програма.
Единствено красиви в носиите си момичета и наперени родни юнаци под невероятното българско звучене на песните на певиците, открито ни показваха що могат и как го могат. Забравихме и да пием и да се храним. Само периодичното “Наздраве“ на този музикален фон от българския извор прекъсваше програмата.А хорото? Когато артистите завършиха с едно общо голямо хоро, нямаше сякаш маса в заведението, която да няма свой представител на хорото. И ние не направихме изключение. За да се утвърди една безспорно запомняща се вечер. Вечер с многото смях и спомени по общата ни екскурзия. Вечер на активното участие на масата ни във всички танци на дансинга. Вечер на плановете за бъдещи общи действия. Вечер на красотата, смеха и безгрижната радост, че сме тук и сме заедно.
БРАВО НА ВСИЧКИ НАС!
Малките часове на новия ден ни разделиха за малко. Културната програма ни чакаше разтворена. Кой спал, кой не и кафенето на хотела ни събра за неделния тур из Пловдив. Всички, малки и големи бяхме с приповдигнато настроение от вечерта. Със същото продължихме да крачим из останалата част на града. “Родното“ море - гребната база радушно ни предостави слънце и метри за ходене по брега. Цар Симеоновата градина беше така примамлива и през деня със своите активни водоскачания на фонтаните. Капана фест увеличаваше обротите на живот с всеки изминал час.
Е, не можеш навсякъде да бъдеш!Толкова много емоция имаше в неделния Пловдив! Затова и „ориент“ групата бе разделена на групички за посещение .
И когато се събра за последна обща снимка пред „сънените“ фонтани, всеки носеше в душата си късче от цялостната картина на посещението в бъдещата столица на културата . За да се събират в общото нарисувано през тези два дни гостуване. Красивата сенчеста улица “Иван Вазов“ раздели маршрутите на автомобилите. Бялата кола със софийска регистрация пое към Вашия град. Отивахте си. Временно от нас и от Пловдив.
Благодарим Ви за начинанието да ни гостувате. Наситената културна програма ни позволи да бъдем малко по-щастливи от вчерашния ден! Радваме се, че очите и обективите Ви проблясваха радостно по отделните места на Пловдив. Дано сме запазили още малка част добродушна гостоприемност в това забързано и скучно време.
Вие ни помогнахте да преоткрием родния си град сега. За което по протокола; ние - Русето, Иво, Джеси и Йозко, Ива, Доктора и сие, Христо и сие, Мишо и моя милост Тинко, ви казваме „до нови срещи“. Живот и здраве и други кътчета на страната ни да бъдат огласени от нашите съвместни посещения. С много смях и весели моменти наситени!
А защо ли не и места из голямата необятна дума СВЯТ?!?
Пак е събота. Пловдив, пак съм аз - Т. Д.
написа:
Преди повече от 9 години
Браво на Пловдив - гостоприемен е той по всяко време!
Valentina Psaltirova написа:
Преди повече от 9 години
В първия момент си помислих, че Клуб50+ идва в Пловдив, а то София идва в Пловдив на частна визита. Пловдив чака Клуб50+, не го забравяйте!
Клуб 50 Плюс написа:
Преди повече от 9 години
Здравейте, Валя, много благодарим за поканата! Планираме от есента да организираме събития и в Пловдив и разчитаме много на Вашата помощ.