Някои вредят повече, отколкото пазят
Предложенията на производителите са много, цените им са различни, но не винаги най-скъпият е и най-ефективен и… безопасен. Когато обаче става въпрос за заплахата от сериозни увреждания на кожата, а и на целия организъм, всеки от нас става потребител. Или поне повечето. Но всички си задаваме въпроси, преди да изберем. Доколко ни защитават тези широко рекламирани продукти, какъв точно е подходящ за нас, как да направим избора си?
Върху всяко защитно мазило е отбелязана с цифра силата на неговия слънцезащитен фактор – SPF. Стойностите са между 8 и 50, като колкото по-голямо е числото, толкова по-защитени би трябвало да бъдем. Какво обаче означават тези стойности на практика?
Числото на слънцезащитния фактор, казано най-просто, означава, че можете да увеличите продължителността на излагане на слънце толкова пъти (8-50), без това да доведе до зачервяване на кожата и до изгаряния. Простото обяснение обаче съвсем не изчерпва темата.
SPF е лабораторен измерител на ефективността на съответния слънцезащитен продукт. Този измерител обаче не е перфектен.
До не много отдавна се смяташе, че ултравиолетовите лъчи с дължина А са по-малко вредни за човека (защото не увреждат директно ДНК) от средно и късовълновите лъчи. Сега вече се знае, че свободните радикали, образувани под тяхното въздействие, увреждат ДНК и създават условия за ракови заболявания. Проблемът със защитата от А лъчите идва от това, че те проникват дълбоко в кожата, но не причиняват зачервяване и съответно не могат да бъдат измерени с познатата мярка SPF. И досега всъщност няма достатъчно добър клиничен начин за измерване на степента на блокиране на А лъчите, която осигуряват слънцезащитните мазила.
Обикновените слънцезащитни средства блокират много малка част от дългите ултравиолетови лъчи (UVA). Широкоспектърните осигуряват по-добра защита не само от В, но и а от А лъчите, но етикетът за широк спектър защита не винаги я осигурява. PPD е измерителят на защитата срещу A лъчи, който се използва. Препоръчителното съотношение в слънцезащитните продукти е SPF/PPD < 3 (тоест стойността на PPD да е поне 1/3 от стойността на SPF). И според новите изисквания в Европейския съюз (2006 г.) те трябва да го осигуряват, като и двата измерителя на защита да присъстват на опаковката.
Най-добрите в това отношение са съдържащите цинков оксид, титанов диоксид, avobenzone, oxybenzone и ecamsule. Тук е моментът да кажем, че ултравиолетовите филтри са два вида от гледна точка на химическия им състав – органични и неорганични. Цинковият оксид и титановият диоксид са неорганични филтри, а другите два – органични. Повечето от филтрите не осигуряват защита спрямо целия спектър на ултравиолетовите честоти, затова се използват в комбинация. Цинковият оксид в момента се смята за най-сигурен защитник на кожата от ултравиолетовите лъчи (често в комбинация с титанов диоксид) – това са познатите мазила, които покриват кожата с бял (минерален) филм, който осигурява и физическа преграда пред лъчите.
В зависимост от степента на изгаряне трябва буквално да се криете от слънцето в следващите дни или седмици. Първата стъпка, особено при силните изгаряния, е охлаждане на кожата – хладен душ или вана, увиване във влажни кърпи, разреден оцет, компреси със зелен или черен чай вършат добра работа.
Диета, включваща много антиоксиданти, е важна за всички на плажа, но особено за изгорелите. Това значи много зелен, бял или черен чай, чай от лайка (още повече, че поемането на много течности само по себе си е важно), много плодове и зеленчуци, особено съдържащите бетакаротин – оранжевите и червените на цвят, ядки, зехтин и др. Приемането на витамини – С, Е, В6, през устата също помага.
На изгорялата кожа (ако няма рани) помага още мазането със сусамово и бадемово масло, зехтин, кокосово масло, витамин Е – но само след като кожата се е охладила. Това се отнася и за продуктите на основата на алое вера. Недразнещите тоалетни млека овлажняват кожата, което е важно в такъв момент. Но не и когато има мехури или язви. Кравето масло не е добро за изгорялата кожа.
Всеобщото мнение на специалистите е, че предпазните средства на минерална основа са по-добри от съдържащите органични химични вещества, защото те по правило не проникват в кожата и не се разграждат под действието на слънчевата светлина. Производителите обаче се опитват да ги направят по-привлекателни за потребителите, които не харесват белия филм и това, че той цапа дрехите им. Новите технологии позволяват на козметичните фирми да използват наночастици на титанов диоксид и цинков оксид в производството на спрейовете и кремовете против слънце. Това обаче означава и проникването им в кожата – тоест елиминира основното им предимство. Все още никой не знае какво точно е поведението и ефекта на наночастиците на тези минерали в човешкото тяло.
Лошите новини, свързани с безопасността на слънцезащитните препарати зачестяват през последните години. Има дори твърдения, че 84% от продаваните (в САЩ) продукти за защита от ултравиолетовите лъчи са или вредни или нямат предпазен ефект. По правило те идват от активни потребителски организации и маститите експерти отхвърлят становището им обикновено с думите, че изводите им не са базирани на задълбочени стандартизирани проучвания. Но пък и признават, че за много от твърденията на активистите те самите нямат насрещни аргументи, основани на проучвания.
Във фокуса на активистите са органичните химикали, които съдържат най-масовите слънцезащитни продукти – от рода на oxybenzone и avobenzone, retinyl palmitate (вид витамин А, какъвто съдържат половината от препаратите) които под действието на светлината се разпадат и, прониквайки в кожата на човека, стават причина за производството на свободни радикали – онези, които увреждат ДНК. Така те всъщност не предпазват от рак, а са потенциална причина за него. Някои от разпадните продукти влияят и върху репродуктивната система на човека, както и върху други органи и системи, включително и мозъка. Наночастиците на минералните съставки на мазилата също са сред атакуваните – заради подобни опасения. Научните изследвания и в двата случая подхранват тези твърдения, но уговорката им е, че тези изследвания са предварителни и са необходими по-задълбочени проучвания.
Фразата „прекалено рано е да се твърди” на регулаторните органи, когато става дума за вредите от определени съставки, е най-малкото неубедителна, ако не и много подозрителна за хората, загрижени за своето и на близките си здраве. Но в края на краищата всеки прави своя избор. Важното е той да е основан на достатъчно информация, която човек сам трябва да търси.
Напоследък се увеличават и продуктите, които са на натурална основа. Но трябва да сме особено внимателни, дали „натурален” не е просто трик на производителя да приспи вниманието ни. Защото сред „натуралните” има и такива с наночастици на титанов диоксид и цинков оксид.
Хората дори стигат дотам, че си купуват обикновен цинков оксид или титанов диоксид от аптеката и го смесват с лосиона, който използват. Или още по-добре с масла като сусамово (поглъща 30% от ултравиолетовите лъчи), кокосово (20%), орехово, масло от авокадо, от пшеничен зародиш, витамин Е (антиоксидантни и овлажняващи кожата), прибавят пчелен восък за втвърдяване и алое вера или зелен чай – марката „направи си сам”. Много подобни рецепти могат да се намерят в интернет. Освен това се знае, че пресните домати и доматените продукти като салца и кетчуп съдържат голямо количество ликопен (lycopene), който увеличава самозащитата на организма от слънчевите лъчи – лошото е, че всичкото това "самоуправство" оценката на защитния фактор е само приблизителна.
Другият проблем при използването на (дори безопасни) слънцезащитни препарати е това, че те не позволяват на тялото ни да произвежда достатъчно количество витамин D. Животът на съвременния човек, който не е свързан с работа на открито, преминава главно в офиса и в дома. Това със сигурност го „пази” и от здравословното влияние на слънцето.
Все още няма коментари