Thumb_jordanka_gospodinova

Полудели друми

Не чакай да те срещна с пълни менци, по изгрев слънце, боса във росата и да отворя дървени кепенци – чевръсто да премитам пред вратата. И песен кръшна няма да провикна (не че не искам, но фалшиво пея) и зад дувари няма да примигвам – поруменяла няма да немея. Не съм мома от приказки изпята, такава съм – ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
10830
0.0

Thumb_articles

Оброчно

Сякаш тази нощ венча Земята – прати ѝ оброчно пълнолуние... С ветрове поиска ѝ ръката, тях калеса като стари кумове. Както обичаят повелява, кат от бели дрехи ѝ облече. Храм от снежни преспи ѝ направи, всички грехове от нея свлече... И така, нагиздена и бяла, тя отърси старите си болки. Но успя ли всичко да ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
14077
0.0

Thumb_articles

Коледно от Йорданка Господинова

Тази вечер Господ се смили, прати ми най-светлото причастие. Бяла тишина навън вали – тя е знак за чудо и за щастие. Сякаш всички минали вини се стопиха с първите снежинки. Пак съм жива в твоите очи и протягам длани да те стигна. Две сълзи в очите ти горят... Само с тях животът е възможен. За да бъда с теб на ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
12666
0.0

Thumb_jordanka_gospodinova

Понякога и тишината плаче

Без тебе времето се стича, разкъсвано от самота. Дори дъждът не ме обича – смущава чужда тишина. Звездите са красиви в мрака, когато с някой ги делиш, А любовта намира стряха, в очите, щом я споделиш. Защо не мога да те имам за малко повече от миг? Щом моят свят със твойто име е по-различен от преди? Вървя ...

Вижте още >>


преди около 13 години
9646
0.0

Thumb_jordanka_gospodinova

Сто причини за щастие

Къде си в тази стихнала безоблачност? Намери вятър, за да долетиш и в шепите си синева ми носиш... Нима решил си да ме задържиш? Но вече някак си не ми подхожда... Отдавна свлякох звездния сатен – над дрипите на голата си кожа обличам само земния си ден. Защото твърде дълго бях въздушна (и нищо, че в съня си ...

Вижте още >>


преди около 13 години
8906
0.0