Thumb_poetry

Орис

С вихри се отдръпна зимата оголи земя, зърна и звуци, под топъл бял кожух преспаха образи на златоливни ниви!   Земя на хляб, на вино и мечти, на прадядов глас и ширини, прилумнал род, подирил мир в образи на божии души. В скрижали вехти написа своя нов живот, на хора в сплетени съдби, а аз носех здравец, ...

Вижте още >>


преди повече от 4 години
2798
0.0

Thumb_botev

"Тютюн" и "Майце си" да отпаднат от учебната програма?

Това гласи предложение на МОН - вече да не се изучават и "Моята молитва" на Ботев, вапцаровото "Вяра", както и шекспировият "Хамлет". Днес министър Клисарова отрече подобни промени

Вижте още >>


преди повече от 4 години
3153
0.0

Thumb_parvoleta_madzharska

Дълбок е кладенецът на душата

Да беше се научил дядо Господ Сигурно вече има перде от облаци върху очите си и се нуждае от светкавична операция. Сега си играе с фигурки от восък - от изгорелите свещи на душите, прави топчета от звезди и ги хвърля... Господи, ослушай се, поспри за миг и взри се пак във мравешката менажерия. Душите ни се ...

Вижте още >>


преди повече от 4 години
3224
5.0

Thumb_stefka-pavlova

Подари ми

Една усмивка време подари ми и поглед пълен с весели искри. Това желание поне изпълни ми , преди времето да отлети. На слънчев лъч ще се залюлея и с вятъра ще литна във нощта, да дойда , на ръце да те полюлея и с тиха прегръдка да те приспя. А после нежничко ще те целуна с устни – паяжинки от роса , ще ...

Вижте още >>


преди повече от 4 години
3011
0.0

Thumb_jivodar_dushkov

Цената на златото

Някой позвъни на вратата. Излязох, но дали защото крачките ми бяха в посока тъмнина-светлина или защото на фона на входа на блока виждах единствено силует, не разпознах позвънилия. Още първата му дума обаче отключи спомена у мен. И се учудих безкрайно много и на себе си, и на дошлия. Не очаквах, че след 27-28 ...

Вижте още >>


преди повече от 4 години
4534
5.0

Thumb_nedqlka_avreiska

В тишината

В тишината белеят кръстове по хиляди безсмъртни голготи. И вече късно, ужасно късно е за нещо да моля отново живота. А когато тишината заплаче и блесне стигмата Мълчание, светулките подпалват здрача и бяла Вечерница в мен сияе. Тогава аз съм нечия Луна, а ветровете - конче еднорого. И нека плаче тъжна тишина - ...

Вижте още >>


преди повече от 4 години
2991
0.0

Thumb_dsc00495

Някога имах мечта

Някога имах мечта – да живея във дом със много деца, да съм сред хора с широки сърца, да ги дарявам със много любов, да пълнят сърцето ми с тих благослов, да разговаряме дълго, със дни и никога да не чувам за тежки беди... Все още имам тази мечта, след като имах много деца, след като бях сред хора с широки ...

Вижте още >>


преди повече от 4 години
3522
0.0

Thumb_252592_4033194220852_243714672_n

Децата на 90-те

Помниш ли ти, пораснало дете, колко хубаво бе да растем през деветдесетте? От агресия и технология необременени, винаги щастливи, весели, засмени... Без джаджи и компютърни игри военни, само забавления истински и пълноценни - игра на топка, стражари и апаши колко безценни са спомените наши... Волейбол ...

Вижте още >>


преди повече от 4 години
4504
0.0

Thumb_dsc00495

Благослов

Когато вятърът утихне и луната изръси звезди, когато нощта се усмихне и моят свят затрепти, тогава искам да си до мен. Да ти разкажа за последния ден, за хората, които видях, за мечтите, които мечтах. Да погалиш с поглед челото ми, да стоплиш с нежност леглото ми. Да ме завиеш кротко, с любов, Да ми ...

Вижте още >>


преди почти 5 години
2525
0.0

Thumb_poetry

Завръщане в роден дом

Във роден дом се връщам, майко, татко! Години дълги във чужбина аз живях, творих. Далеч от родна стряха, мила къща, пари изкарах... но от мъка остарях. Пред бащина ми мила, свята къща, застанал тихо спомени редя: от люлката, от детството безгрижно, до онзи ден, във който път поех. Във двора роден сякаш всичко е ...

Вижте още >>


преди почти 5 години
2938
0.0