Thumb_poetry

Орис

С вихри се отдръпна зимата оголи земя, зърна и звуци, под топъл бял кожух преспаха образи на златоливни ниви!   Земя на хляб, на вино и мечти, на прадядов глас и ширини, прилумнал род, подирил мир в образи на божии души. В скрижали вехти написа своя нов живот, на хора в сплетени съдби, а аз носех здравец, ...

Вижте още >>


преди повече от 4 години
2863
0.0

Thumb_botev

"Тютюн" и "Майце си" да отпаднат от учебната програма?

Това гласи предложение на МОН - вече да не се изучават и "Моята молитва" на Ботев, вапцаровото "Вяра", както и шекспировият "Хамлет". Днес министър Клисарова отрече подобни промени

Вижте още >>


преди повече от 4 години
3225
0.0

Thumb_parvoleta_madzharska

Дълбок е кладенецът на душата

Да беше се научил дядо Господ Сигурно вече има перде от облаци върху очите си и се нуждае от светкавична операция. Сега си играе с фигурки от восък - от изгорелите свещи на душите, прави топчета от звезди и ги хвърля... Господи, ослушай се, поспри за миг и взри се пак във мравешката менажерия. Душите ни се ...

Вижте още >>


преди повече от 4 години
3354
5.0

Thumb_stefka-pavlova

Подари ми

Една усмивка време подари ми и поглед пълен с весели искри. Това желание поне изпълни ми , преди времето да отлети. На слънчев лъч ще се залюлея и с вятъра ще литна във нощта, да дойда , на ръце да те полюлея и с тиха прегръдка да те приспя. А после нежничко ще те целуна с устни – паяжинки от роса , ще ...

Вижте още >>


преди повече от 4 години
3076
0.0

Thumb_jivodar_dushkov

Цената на златото

Някой позвъни на вратата. Излязох, но дали защото крачките ми бяха в посока тъмнина-светлина или защото на фона на входа на блока виждах единствено силует, не разпознах позвънилия. Още първата му дума обаче отключи спомена у мен. И се учудих безкрайно много и на себе си, и на дошлия. Не очаквах, че след 27-28 ...

Вижте още >>


преди повече от 4 години
4687
5.0

Thumb_nedqlka_avreiska

В тишината

В тишината белеят кръстове по хиляди безсмъртни голготи. И вече късно, ужасно късно е за нещо да моля отново живота. А когато тишината заплаче и блесне стигмата Мълчание, светулките подпалват здрача и бяла Вечерница в мен сияе. Тогава аз съм нечия Луна, а ветровете - конче еднорого. И нека плаче тъжна тишина - ...

Вижте още >>


преди почти 5 години
3060
0.0

Thumb_dsc00495

Някога имах мечта

Някога имах мечта – да живея във дом със много деца, да съм сред хора с широки сърца, да ги дарявам със много любов, да пълнят сърцето ми с тих благослов, да разговаряме дълго, със дни и никога да не чувам за тежки беди... Все още имам тази мечта, след като имах много деца, след като бях сред хора с широки ...

Вижте още >>


преди почти 5 години
3576
0.0