Thumb_poetry

Орис

С вихри се отдръпна зимата оголи земя, зърна и звуци, под топъл бял кожух преспаха образи на златоливни ниви!   Земя на хляб, на вино и мечти, на прадядов глас и ширини, прилумнал род, подирил мир в образи на божии души. В скрижали вехти написа своя нов живот, на хора в сплетени съдби, а аз носех здравец, ...

Вижте още >>


преди около 5 години
3156
0.0

Thumb_botev

"Тютюн" и "Майце си" да отпаднат от учебната програма?

Това гласи предложение на МОН - вече да не се изучават и "Моята молитва" на Ботев, вапцаровото "Вяра", както и шекспировият "Хамлет". Днес министър Клисарова отрече подобни промени

Вижте още >>


преди повече от 5 години
3501
0.0

Thumb_parvoleta_madzharska

Дълбок е кладенецът на душата

Да беше се научил дядо Господ Сигурно вече има перде от облаци върху очите си и се нуждае от светкавична операция. Сега си играе с фигурки от восък - от изгорелите свещи на душите, прави топчета от звезди и ги хвърля... Господи, ослушай се, поспри за миг и взри се пак във мравешката менажерия. Душите ни се ...

Вижте още >>


преди повече от 5 години
3825
5.0

Thumb_stefka-pavlova

Подари ми

Една усмивка време подари ми и поглед пълен с весели искри. Това желание поне изпълни ми , преди времето да отлети. На слънчев лъч ще се залюлея и с вятъра ще литна във нощта, да дойда , на ръце да те полюлея и с тиха прегръдка да те приспя. А после нежничко ще те целуна с устни – паяжинки от роса , ще ...

Вижте още >>


преди повече от 5 години
3452
0.0

Thumb_jivodar_dushkov

Цената на златото

Някой позвъни на вратата. Излязох, но дали защото крачките ми бяха в посока тъмнина-светлина или защото на фона на входа на блока виждах единствено силует, не разпознах позвънилия. Още първата му дума обаче отключи спомена у мен. И се учудих безкрайно много и на себе си, и на дошлия. Не очаквах, че след 27-28 ...

Вижте още >>


преди повече от 5 години
5365
5.0

Thumb_nedqlka_avreiska

В тишината

В тишината белеят кръстове по хиляди безсмъртни голготи. И вече късно, ужасно късно е за нещо да моля отново живота. А когато тишината заплаче и блесне стигмата Мълчание, светулките подпалват здрача и бяла Вечерница в мен сияе. Тогава аз съм нечия Луна, а ветровете - конче еднорого. И нека плаче тъжна тишина - ...

Вижте още >>


преди повече от 5 години
3503
0.0

Thumb_dsc00495

Някога имах мечта

Някога имах мечта – да живея във дом със много деца, да съм сред хора с широки сърца, да ги дарявам със много любов, да пълнят сърцето ми с тих благослов, да разговаряме дълго, със дни и никога да не чувам за тежки беди... Все още имам тази мечта, след като имах много деца, след като бях сред хора с широки ...

Вижте още >>


преди повече от 5 години
4008
0.0

Thumb_dsc00495

Благослов

Когато вятърът утихне и луната изръси звезди, когато нощта се усмихне и моят свят затрепти, тогава искам да си до мен. Да ти разкажа за последния ден, за хората, които видях, за мечтите, които мечтах. Да погалиш с поглед челото ми, да стоплиш с нежност леглото ми. Да ме завиеш кротко, с любов, Да ми ...

Вижте още >>


преди повече от 5 години
2836
0.0

Thumb_poetry

Завръщане в роден дом

Във роден дом се връщам, майко, татко! Години дълги във чужбина аз живях, творих. Далеч от родна стряха, мила къща, пари изкарах... но от мъка остарях. Пред бащина ми мила, свята къща, застанал тихо спомени редя: от люлката, от детството безгрижно, до онзи ден, във който път поех. Във двора роден сякаш всичко е ...

Вижте още >>


преди повече от 5 години
3439
0.0

Thumb_elxxa

На Коледа

Блестят звзди и бяла магия се спуска от тъмното нощно небе. Във въздуха син вълшебство се крие, докосва душите ни с нежни криле! Навред тишина снежнобяла припява под снежна завивка заспива светът, и ярка звезда небосклона огрява чертае в тъмата спасителен път! На Коледа всички мечти са наяве! На Коледа става ...

Вижте още >>


преди почти 6 години
5108
0.0

Thumb_527889_3147900470997_1315464555_n

Писмо до дядо Коледа

Скъпи,дядо Коледа или както там се наричаш, пише ти едно пораснало дете, което сигурно много обичаш. Аз ти пиша от далече, от България, от моето селце, но стига толкоз, идвай вече, вълнува се моето сърце. Че подарък чакам да получа, много хубав и голям, но от тебе да го търся, мене малко ме е срам. Затова с ...

Вижте още >>


преди почти 6 години
3951
0.0

Thumb_527889_3147900470997_1315464555_n

Просяче

Веднъж както си вървях, загледан там в далечината, едно детенце аз съзрях, проблясък в тъмнината. С две протегнати ръце и поглед тъжен, но човешки, с примряло сърчице от изпокъсаните дрешки. Седнало бе то да проси, хляб,стотинки, каквото има и не задаваше въпроси, стига да изкараше и тая зима. И ...

Вижте още >>


преди почти 6 години
4698
0.0

Thumb_cvete

Две стъпки

Очакване за светлина пробуди моите завеси. Под камъка изби трева и те потърси. Но къде си?   Запомних: под дървета – смях – една търкулната надежда, на прага ми – две стъпки. В тях дъждът косите си изцежда... Очакване за светлина разкъса тънките завеси. При слънцето на гости бях. За тебе питах. Но къде ...

Вижте още >>


преди почти 6 години
3746
0.0

Thumb_dimitar_yovkov

Някога веднъж

Ще тръгна бавно, както някога, пред мене пътят ще блести, ще ме примамват бързи влакове, разпалили в нощта искри. Рекичка отстрани ще тича, осеяна с безброй звезди и пак в безкрая ще се вричат разпенените й вълни. Тогава може би ще седна на камък бял покрай брега, назад за малко да погледна, където ражда се ...

Вижте още >>


преди почти 6 години
4645
0.0

Thumb_263862_166326176765743_4523013_n

Нямам право

Защо ме гледаш тъжно и смутено, защо навеждаш ти глава? Защо лицето ти поруменява и въздишка се изтръгва от гръдта. Зная, че си влюбена във мен и очакваш с трепет всеки божи ден да почукам аз на твоята врата, а ти да ме посрещнеш с топлота. Но зная, че не мога да те имам. Ще бъдеш ти приятелка добра, ...

Вижте още >>


преди почти 6 години
3497
4.0

Thumb_cvete

Измислих си ръце

Покрай пъстри дворове. на лятото в края те вървят и говорят... Аз не чувам,не зная за какво им е думата! Нито питам. Обаче виждам мократа шума как във тъмното плаче... И разкъсва се здрача - между двамата тича! Те във тъмното крачат и така се обичат, че дори и луната там пред тях коленичи. 22.11.2010г. ...

Вижте още >>


преди почти 6 години
3367
0.0

Thumb_sam_1420

Изгрев в цветята

Тишината звучеше в хладната стая.Тя беше будна...Гледаше отмаляла любимото лице и сърцето и се преизпълваше с топлина.Докосна с пръсти голия му гръб,после с устни рамото му и като пеперуден полъх вдиша усещането за любов,витаещо из въздуха.Отпусна глава върху възглавницата и притвори очи.Сънят пак не идваше...От ...

Вижте още >>


преди почти 6 години
4217
0.0

Thumb_263862_166326176765743_4523013_n

Не искам да бъда мъжко момиче

Не искам да бъда мъжко момиче, не искам да върша всичко сама, уморих се да зная и мога аз всичко, товари да нося на тез рамена. Не искам да бъда винаги силна, да откликвам на всяка молба, да решавам проблеми на този и онзи, а в живота да бъда сама. Искам в топло легло да заспивам до силни мъжки ръце, не ...

Вижте още >>


преди почти 6 години
4944
0.0

Thumb_rozalina_rujina

Пленен седеф

Където и да съм –ще те обичам. С когото и да съм-ще те обичам. Каквото и да правя-ще те обичам. Ден да е, и нощ да е-ще те обичам. Когато уморена заспивам-ще те обичам. Когато безсъница ме мори-ще те обичам. Каквото и да сънувам-ще те обичам. Сутрин като се будя-ще те обичам. Със започването на ...

Вижте още >>


преди около 6 години
5423
0.0

Thumb_denica_peeva

Щурец в пазвата

Нощта е бяла в свойто пълнолуние и бременна с деня на мъдростта. Щуреца в пазвата и с нежни струни очаква с песен утринта. Под лятната черга земята сънува целувката нежна на белия дъжд. Небето звездни ботуши събува и кротко поляга в узрялата ръж. Суховеят отне на земята всяка надежда за капчица ...

Вижте още >>


преди около 6 години
3590
0.0

Thumb_527889_3147900470997_1315464555_n

Горещо лято

Не ми се иска да заспивам, рано ми е все още, а и ти къде ли се губиш, по тия летни нощи. Пак ли някъде навън се скиташ, дебнеш за жертва от засада, както лъвицата напада, без жал и без пощада. Но чакай излизам след малко и аз като теб да ловувам, но внимавай, че с мъж щом те хвана, ще хапя, ще ...

Вижте още >>


преди около 6 години
3562
0.0

Thumb_dimitar_yovkov

Неизвървяните посоки

Мираж е всичко, но нима, то беше толкова отдавна? Какво си спомням? Мараня, и прашен път със стъпка бавна. И още нещо - свобода, да извървиш докрай безкрая, копнеж по жълта равнина, опряла в далнината бяла. И там, накрая на света, където всичко уж завършва, една забързана река, към младостта ми пак ме ...

Вижте още >>


преди около 6 години
2802
0.0

Thumb_diana_cherneva

Защото съм жена

Различна съм, понякога съм дяволски студена, пък и лоша, но през останалото време - ангелски добра. Стремя се, да се променям само в правилна посока, да върша само добрина, да бъда кротка, лъчезарна, птица волна с неподрязани крила. Но животът често капва в окото ми сълза и в миг ме прави друга, не мила и ...

Вижте още >>


преди повече от 6 години
4556
0.0

Thumb_denica_peeva

Посвещение

На заспалия град кой разплака капчуците? Кой на южния вятър сложи крила? Това са поетите – с очи недоспали. Това са поетите – с раними сърца. На замръзнал от мъка кой изплете надежда, за да стопли в живота му всички следи ? Това са поетите – със слова незамлъкнали. Това са поетите с чисти души. ...

Вижте още >>


преди повече от 6 години
3502
0.0

Thumb_anka_djenkova

Току що родено лято

Светъл облако, доплувал до мене! Излей своя дъжд благодатен в душата ми! Обгърни ме ефирно – с безвремие и ме вземи, отнеси ме със себе си, някъде! В най-дългия ден, ти, в следобеда тих – само днес, забрави, че и други те чакат! Ще избягаме с теб – зад сини гори – в топлите шепи на току-що ...

Вижте още >>


преди повече от 6 години
3276
0.0

Thumb_denica_peeva

Копнежи с корен

Животът ни има и друга страна, обратна на наште надежди. Има пречупени в полет крила, изтръгнати с корен копнежи. Внезапни раздели оставят без дъх самотните нощи и дни. Празните чаши прощално звънят разлели щастливи съдби. И споменът само заспал е в легло, нетърсещо нищо в мрака. Сънен Морфей ни ...

Вижте още >>


преди повече от 6 години
3915
0.0

Thumb_mariya_yanakieva

Във себе си аз нося...

Във себе си аз нося две жени. Тази, кротката, живее във сърцето. Немирната все някъде лети – вещерна фея, пазеща детето. Едната се усмихва сутринта, а другата тъгува звездни нощи. Едната смела е, приветства обичта, а другата омесва страхове във нощви. Едната е бъбрива и говори мисли, а другата със чувствата ...

Вижте още >>


преди повече от 6 години
3708
0.0

Thumb_jordanka_gospodinova

Полудели друми

Не чакай да те срещна с пълни менци, по изгрев слънце, боса във росата и да отворя дървени кепенци – чевръсто да премитам пред вратата. И песен кръшна няма да провикна (не че не искам, но фалшиво пея) и зад дувари няма да примигвам – поруменяла няма да немея. Не съм мома от приказки изпята, такава съм – ...

Вижте още >>


преди повече от 6 години
4330
0.0

Thumb_jivodar_dushkov

Самотен блус

Тук няма никакви кулиси, ни мизансцен, нито декор. Пред вас застанал съм зависим – един душевен стриптийзьор. Ти, моя публика критична, и съдия, и прокурор, пред тебе само коленича – един душевен стриптийзьор. Пред теб заставам на колене, отправям ти запитващ взор: дали повярва ти във мене – един душевен ...

Вижте още >>


преди повече от 6 години
3783
0.0

Thumb_dimitar_yovkov

Кочияшът

Животът е един перон на запустяла гара. Във края, уморен файтон, и кочияш с цигара. Вихрушката с оркестър див, танго във транс извива. Листата жълти с порив жив, в красив декор се свиват. И призрачно, като финал, на изживяна драма, пристига влакът закъснял с места едва за двама. И слиза Тя и после ...

Вижте още >>


преди повече от 6 години
3445
0.0

Thumb_denica_peeva

Делнична поезия

Свалих си грима от заучени фрази, на лустрото маската снех и си помислих – „Бог да ме пази, такава ще бъда от днес". На лицемера показах вратата, лъжеца посрещнах със смях. Яростно спрях на крадеца ръката, дадох на бедния хляб. Но лицемера капан ми заложи, верния път лъжеца ми скри. Сънят ми открадна ...

Вижте още >>


преди повече от 6 години
3879
0.0

Thumb_genka_01

Апокалипсис (триптих)

Сухи са гераните в полята, демони откраднаха водата. Млъкнаха чешмите сладко струйни. Кротнаха се и реките буйни. Моли се земята с устни сухи, ала Бог и облаците – глухи. Слънцето в небето пълновластно сипе жар и гледа безучастно. Как посърнаха ливади и поляни. Вехнат плодовете необрани. Премаляла в ...

Вижте още >>


преди повече от 6 години
3683
0.0