Thumb_slava_s_vnuche

Навикът да живеем, навикът да мълчим

Навикът да живеем, навикът да мълчим – сиамското ежедневие предателски да търпим. От кога не сме се срещали в последните сто лета? След залезите горещи – епоха на самота... В лукавото ежедневие, в двузначната ни игра – вместо небе – безнебие, вместо ези – тура. В двойнствени аритметики, спъва се звънкия ...

Вижте още >>


преди повече от 7 години
3722
0.0

Thumb_valentina_kostova

Сладка вечерна омая

Ти никога не си ми късал цвете и никога очите ми не си целувал, дори не си държал ръцете ми, не си ме милвал, не си ме и сънувал. Ти никога при мен не си се връщал, не си се вглеждал в моите зеници, единствено в мечти си ме прегръщал, и сам си плакал тихо под звездите. Ти погледа ми никога не срещна, вкуса ...

Вижте още >>


преди повече от 7 години
4905
0.0

Thumb_valeri_stankov

Вечер ще ти казвам блага дума

Ако с теб избягаме в Аляска, нейде на Азорите, в Тасман, ще ти бъда шемет, стих и ласка, Тихи и Индийски океан. Цял ден ще ти казвам – хубавице, месечко и слънце в дълъг ден. И ще грея в сините зеници на Жената, тръгнала със мен. Да те любя тихо – ненаситно, да съм рибка, литнала над вир, Бог и дявол, мъж, ...

Вижте още >>


преди повече от 7 години
4934
0.0

Thumb_radostblack-1

Мокри пейзажи

Не ми се умира, мой бели красавецо... Под бъзова клонка си крия живота. И рони се цвят дваж по-бял от светкавица и трижди по-тих от прегръдка с гарота. Не сварих подковите на Росинанта си да лъсна до сребърно по калдъръма, вратата навън да избия от пантите и в собствени грешки крака да препъна. Не ми се ...

Вижте още >>


преди повече от 7 години
3255
0.0

Thumb_ludmila_petrova

Оцелявам в хаоса

Боклуците зимни разчиствам, Стаявали се под килим от сняг. И нова страница прелиствам, завъртам се във кръговрата пак. Защо се появи такава смет? Прилежно в торби я събирам. И мисля си даже, че имам късмет – пролетната свежест провокирам. Слънцето в очите ми блести. Стопи тревогите познати. Луди мисли умът ...

Вижте още >>


преди повече от 7 години
4637
0.0

Thumb_slavimir_v_muzeq_na_d._debelqnov

В живота има толкова любов, колкото у нас

Знаят обречените на болка, че зло и под камък не спи. Често истината се мярва гола, но колкото да заслепи. Кой ли ще я наметне с риза в съдбоносния миг? Понякога е въпрос на избор, понякога – на инстинкт. В поговорките има главно утехи и мъдър фолклорен прах. Където посрещат по дрехите, там често изпращат ...

Вижте още >>


преди повече от 7 години
4569
0.0

Thumb_galena_vorotinceva

Обръгнали на сол молитви

Показах ти се – сякаш съм чаршия, вилня по мен надълго и широко. Залиса се – то беше шарения, то беше чудо – празник за окото! Разголих се до кост в невярно време, треперих посред зима като свраче. Ти ходеше и гледаше по мене, поспря за малко. После ме прекрачи. Отворих се – сергия до сергия, и светех из ...

Вижте още >>


преди повече от 7 години
5041
0.0

Thumb_nina_doncheva

На чаша чай поседнахме с тъгата

Вали, превръща улиците във реки, разплаква къщите, площадите дори дърветата се къпят във сълзи. Вали, а ние с теб стоим сами. в средата на дъжда почти, застинали очи в очи, потънали във своите съдби. Вали, и облакът над нас гърми, дъждът ритмично трополи, но ние с теб не чуваме, уви! Защото вече сме сами! ...

Вижте още >>


преди повече от 7 години
4164
0.0

Thumb_anna_kolchakova

Нищичко да не пропускаме

Животът ми свършва, а не съм ти се още нарадвала Ненаситна съм, ненагледни мой, а изтича той. Кажи ми, бе Господи, това правилно ли е – да не сме вечни, когато обичаме? Непрекъснато искам ръцете ти, искам уюта ти, ненаситна съм, ненагледни мой, ненаситна съм. Наближава самотно космическо лутане. Нека да не ...

Вижте още >>


преди повече от 7 години
3469
0.0

Thumb_valeri_stankov

Тревичка в топлата ти шепа

Момиче ме гледа щастливо със езерно сини очи – кобилка, развеяла грива – към мене момиче хвърчи, нехае за тихия залез в плешивото мое небе – посочва ме то с показалец – в нозете ми пали фламбе, земята под мене ли пари – или се въззех в небеса, и аз – пепелен от пожари – отново си чувам гласа – аз пея – за ...

Вижте още >>


преди повече от 7 години
4604
0.0

Thumb_vihren_mihailov

Да обичаме без страх

Спрях от някъде за никъде. Празнотата превърнах в пространство, населих го с вятърни мелници и зачаках всички очакващи. Безпътицата, друг да я носи; на мен оставете куража да бъда. Целите – друг да постига; пътеки ръбати, усукани в мен да се впиват,                                          с мен да ...

Вижте още >>


преди повече от 7 години
3660
0.0

Thumb_mara_chapanova

Рисувам прегръдка за закрила

Понеже бях за всички безобидна, наивна, добродушна бях все оставяна „на втори план" да чакам и да помагам друг                    да стане пръв. Амбициите мои във живота отвъд парадност,                   с помисли добри, не бяха никак модни                   и желани в онези „бурни, героични дни". Сега се ...

Вижте още >>


преди повече от 7 години
3794
0.0

Thumb_kristina

С усмивка за истината и за лъжата

Да не лъжа възрастните у нас учеха ме някога. Но кажете сега как да съм убедителна с внуците – като им е ясно (и още как), че излъганата съм аз. Били на лъжата къси краката. Ала явно промениха се нещата – който лъга по-далече му стигнаха амбициите и правата.   Гласът на лъжата не е глас в пустиня – ...

Вижте още >>


преди повече от 7 години
4195
0.0

Thumb_rumyana_simova

Странноприемница за самотни пътеки

Срещнах много мъже, срещнах много любови. Запознавах се често с раздялата, аз след нея умирах и възкръсвах отново. Затрептявах в очакване цялата... Чаках ти да пристигнеш като конник от тъмното, да ме грабнеш и с мен да препускаш по нетъпкани пътища, по некръстени улици, да преливаш от страст и от чувства. ...

Вижте още >>


преди повече от 7 години
6019
0.0

Thumb_kristina

Броя чудеса и чудовища

Тичаш. Бързаш. Не осъзнаваш колко важни неща подминаваш. Времето още по-бързо изтича, просто годината се измича. Тичаш. Бързаш. Не осъзнаваш – най-важното разпиляваш. А кое е по-важното – дали неуловимото, или тези пари, влудили ни от необходимост.   И пак – моите вечни душмани. Които сама си отхраних. ...

Вижте още >>


преди повече от 7 години
3520
0.0

Thumb_parvoleta_madzharska

Земни послания

Детето искаше да си откъсне небе. Да докосне короната на дървото. Протягаше ръчички все нагоре и гледаше приседналата баба със ей такива умоляващи очи. Една жена – добра и непозната, която там наблизичко минаваше, го вдигна с едрите си възлести ръце и то разцъфна в слънчева усмивка. Откъсна си листенце ...

Вижте още >>


преди повече от 7 години
5070
0.0

Thumb_nelly_gospodinova

Душите си да не подминем

Този мъж, дето знам, е разсипано тежко брашно, зряло в черната угар до синора в крайната нива – овършано по пладне с копита на бели коне и отвеяно с вятъра, дето в небето възлиза. Този мъж, дето знам, е замесен от друго тесто. Той е тежка молитва, изричана нощем безмълвно. Малко зрънце любов във отлюспена ...

Вижте още >>


преди повече от 7 години
5941
0.0

Thumb_galena_vorotinceva

Невярно време

Напечено, невярно време стана – мъжете мрат инфарктни и инсултни. Жени варят ракия на казана с надежда някой ден да бъдат чути – сам Господ или втори ранг светия едно око да хвърли в битието, през църкви, синагоги и джамии, през времето, назаем сякаш взето – да дойде и да седне на софрата , където всъщност няма ...

Вижте още >>


преди повече от 7 години
4473
0.0

Thumb_dimitar_yovkov

Пейзажи и дъга неизгряла

Вълшебно бял, снегът вали, невинно, като тиха изповед. Затрупва минали вини И заклинания молитвени. И в призрачната тъмнина се ражда снежнобяла истина, във храма светъл на нощта, звъни душата ми пречистена. Снежинка с приказни крила във детството за миг ме връща, и гребвам с шепа от снега, че утре няма да е ...

Вижте още >>


преди повече от 7 години
3818
0.0

Thumb_valeri_stankov

Поети, капки и звуци

Тъй както в сетните минути осъденият на разстрел сънува сребърни кошути да бягат през бодлива тел, а през шпионката под вежда го гледа надзирател строг и няма никаква надежда, че може да го види Бог, тъй както във приют за луди – не арестуван във куплет, поетът мачка пеперуди със всеки ненаписан ред, тъй както ...

Вижте още >>


преди повече от 7 години
3558
0.0

Thumb_nina_doncheva

Мечти и молитви

Луната пак слезе в моята стая и тихо донесе лунни петна. Всички ли спят? А аз мечтая! Мечтата е начало на истини в съня. И в топлата вечер южният вятър погали косите ми с нежна ръка. Той е при мен, при мен е и луната не искам да сънувам, не искам и да спя. Луната пак слезе в моята стая и мракът уплашен ...

Вижте още >>


преди повече от 7 години
3506
0.0

Thumb_yuliana

Душа като пчела през зимата

Така добра и влюбена във хората ме правиш ти. Орисваш ли ме, зимо? Защо, Душа, като врата разтворена, попиваш нежност зрима и незрима? И като в храм, молитвено изтръпнала, мълчиш, Душа, за ласки зажадняла. Но днес не си ни черна, ни помръкнала... Снегът отвън и теб направи бяла.   Душата ми ...

Вижте още >>


преди повече от 7 години
4423
0.0