Thumb_vihren_mihailov

Безвремие спряло времето

А всичко е в очите ти и шепот, и свян, и огън, и срам, и късчета нежна печал. Спотаени и силни като тръпнеща жар, крехки като морска пяна, чисти като тишината, омагьосващи и меки като горски мъх, разтревожени и вещаещи като луната, добри като неродена душа. И когато ги боли в утробата им стене дете, и когато ...

Вижте още >>


преди повече от 6 години
3508
0.0

Thumb_hristina_machikian

Обичал ли си някога така

Тя не идва полека, срамежлива и кротка, носи в себе си екоти, има нокти на котка. Тя е много суетна – ходи, сякаш танцува, а в очите й цветни сто горгони пируват. Тя прецежда през мигли, не задава въпроси, има време за никъде, няма време за после. Тя е толкова истинска, че дори закъсняла безпардонно се киска ...

Вижте още >>


преди повече от 6 години
5579
0.0

Thumb_petar_penchev

Младост

На село моят дом е моята планета във чийто двор любов цъфти както всички плодови дървета, където спиш под сенките напролет ти. Тук не действа земното притегляне щом летя от щастие със теб. Оттук към други светове потеглям, когато се превъплащавам във поет. Превръща се вълшебството в движение, когато ме ...

Вижте още >>


преди повече от 6 години
2989
0.0

Thumb_mariya_yanakieva

Рисувам тишина

Не си ли като всичките сезони – цъфтиш от радост в клонче на тъга, валиш от страсти в лудите мусони – изгряваш в плач и в чакана дъга. Не си ли китна като жарко лято – събличаш страхове, тешиш с вълни и с полъха на мирен бриз която хладиш човешки огнени вини. Не си ли позлатена в свойта зрялост – с ...

Вижте още >>


преди повече от 6 години
3277
0.0

Thumb_jivodar_dushkov

Дарен с живот, живот дарявай

Дълбоко съм ви благодарен за името, с което съм наречен, че сляхте с обич „Живо" с „Даре" – в съдбовен знак от вас обречен: дух жизнен аз да разпилявам: с най-чистите си мисли, без остатък. И не да вземам, а да давам – на другите, дори и непознати. А как се случи, не усетих, но „Даре" скоро си остана вкъщи ...

Вижте още >>


преди повече от 6 години
3879
0.0

Thumb_anka_djenkova

По голите камъни на пролетта

И ако пък ти, този, същият, който по рождение, знам, да бъдеш добър, си осъден – изтърпиш ме да бъда наоколо ти, както в годините минали – в годините бъдни – всеки път ще получавам по късченце щастие... Но ако някой ден внезапно изчезна, тръгна си тихо, без сбогом за теб си отида – дали пък, питам се аз, забележиш ...

Вижте още >>


преди повече от 6 години
3443
0.0

Thumb_forest1

Пролет в гората

Пролетта вече е дошла, красива е като сълза, цветята са разцъфтели, поляните – позеленели, гората сложи пъстра премяна, не е ли чаровно засмяна? Няма вече зимен сън, всяко животинче е навън, тук е и пчелата работлива, толкова е трудолюбива, от рано е във своята градина и в кофичка прашец събира. Този материал е ...

Вижте още >>


преди повече от 6 години
5310
0.0

Thumb_dimitrina_stefanova

С устни шепнейки любов

С устни шепнейки любов, в единственят миг е ценен знам ще чакам цял живот За единствен миг вечен Докосваш ме така леко Като прегръдка на дете Мои пътник от далеко Сгушен в двете ми ръце Мълчиш и ме обричаш На глуха тишина Каква да бъда , за да ме обичаш Дете или жена? С очи треперещи горещи Поглеждаш ...

Вижте още >>


преди повече от 6 години
4447
0.0

Thumb_boby1

Делнична песен

Ако те нямаше във моя ден аз щях да те измисля със сърцето, да те извая в образ неръкотворен, да те потърся някъде в небето, да те рисувам с цветове сияйни, да те възпея в песента на птици, да те сънувам всред цветя ухайни, да нарека на теб безброй звездици... Ако те нямаше... Но моя ден изпълваш ти със нежност ...

Вижте още >>


преди повече от 6 години
2927
4.0

Thumb_genka_01

Любовен танц

Нежна, или напориста, скромна, или дяволита, свята чувствена и чиста – Тя пристига без да пита. Не признава Тя сезони, нито възраст, нито пол, нито правила, закони, нито ред и протокол. Граници и бариери, не признава Любовта. Може Тя да ни намери зад заключена врата. Идва като гръм небесен, като ...

Вижте още >>


преди повече от 6 години
4220
0.0

Thumb_dimitar_yovkov

Надежда пареща възкръсва

Извор си, покрит със ланска шума, вятър си, утихнал между клоните! Ще те отключа със едничка дума, ще те развихря, чак до небосклоните. С бакърения гняв на залеза, сърцето ти метално ще разбия! Ще бликнат чисти думи, неизказани, и жаден аз от тях ще се напия! Като вълшебство непорочно, снегът над ...

Вижте още >>


преди повече от 6 години
2732
0.0

Thumb_slava_s_vnuche

Изповед на малкия човек

Черният ми дроб – уголемен, белият ми – безразсъдно черен. Нощите ми станали са ден, а денят ми – грошче е мизерно...   Днешен господин съм – бивш другар, всъщност – никой, казано накратко. Камъкът – в пълнежа на дувара, стотна дупка на кавала, братко! Анонимен, своя си живот, средностатистичен, ...

Вижте още >>


преди почти 7 години
4183
0.0

Thumb_parvoleta_madzharska

Огнено вино по залез

Аз помня как целувах раменете на лятото, солени от море и вятър. Помня как го изпиха облаци и отнесоха на юг. Аз тичах по брега да го настигна. Вълните като слепи кученца скимтяха и се гушеха в нозете ми, а аз ги хранех със трохи от светлина и пясък. Кой може да забрави щедростта на лятото. Залезът наливаше ...

Вижте още >>


преди почти 7 години
3319
0.0

Thumb_jordanka_gospodinova

Понякога и тишината плаче

Без тебе времето се стича, разкъсвано от самота. Дори дъждът не ме обича – смущава чужда тишина. Звездите са красиви в мрака, когато с някой ги делиш, А любовта намира стряха, в очите, щом я споделиш. Защо не мога да те имам за малко повече от миг? Щом моят свят със твойто име е по-различен от преди? Вървя ...

Вижте още >>


преди почти 7 години
3887
0.0

Thumb_denica_peeva

Уловени сезони

Покрай преминаха много сезони, в палитрата цветна всичко се сля. От живота ми дните вече се ронят, като преглъщана дълго сълза. Уморена луна в оцеляло небе, на облака тъжен остави сребърна диря. А в моите сънища, бели коне, ...с юздите си времето спират. Не можах да опазя, както мидите пазят ...

Вижте още >>


преди почти 7 години
4522
0.0

Thumb_vihren_mihailov

Пролуките на времето

От рано все чаках и плаках,                но все се надявах;                кръщавах, прощавах,                до бяс полудявах,                и все се надявах; да питаш, да скиташ и пак да политаш, да мразиш, да тачиш, да влачиш нашето скучно смирение до сетната тъжна капка съмнение. Не е това. А ...

Вижте още >>


преди почти 7 години
3905
0.0

Thumb_ludmila_petrova

Въглен в дома на слънцето

Вървя по следите на дъжда. Кални струи се стичат и чертаят светла пътека. Стъпвам бавно по нея и усещам как полека до мен достига суховея. Докоснах го, а той се киска. Облиза пътеката влажна. В минутата, в която я поиска, разбра, че е истински важна. Така пътеката изсъхна. Стопи се светлият й чар. А ...

Вижте още >>


преди почти 7 години
3152
0.0

Thumb_valentina_kostova

Светулчина нежност

Тополата стара не шуми, а ридае издигнала клони и стройна снага, с устни по мене любов ли чертаеш, или жадно ме пиеш на глътки така.   Моста преминал на тихи мечтания, почти изкачил връх Еверест, дар подаряваш ми мъжко признание, страст, претворена в цветен цъфтеж. Светулчина нежност в замяна ти давам, ...

Вижте още >>


преди почти 7 години
3175
0.0

Thumb_daniela_encheva

Чадър като ангелски криле

Има нещо красиво в тези размазани жълти петна по алеята, където млада жена се разхожда със кучето. То играе с листата, а тя се смее с глас топъл и влажен. Смехът се провира в тревите, и се катери по клоните, чак в облаците се разпилява. Едри капки смях валят по алеята... Има нещо красиво.   И ако в ...

Вижте още >>


преди почти 7 години
4487
0.0

Thumb_galena_vorotinceva

Наесен, в листопадите

Простира майка ти кенари, суши ги с вятър от Пирин, а зад високите дувари баща ти лее луд пелин. Знам гроздето като куршуми как тегнеше върху пръстта. Наля се като сладки думи – в хастара жълт на есента си търся две от тях за мене – за свят ден, викаш, ги държа. На времето какво му дреме – затръшна твоята ...

Вижте още >>


преди почти 7 години
4401
0.0

Thumb_jordanka_gospodinova

Сто причини за щастие

Къде си в тази стихнала безоблачност? Намери вятър, за да долетиш и в шепите си синева ми носиш... Нима решил си да ме задържиш? Но вече някак си не ми подхожда... Отдавна свлякох звездния сатен – над дрипите на голата си кожа обличам само земния си ден. Защото твърде дълго бях въздушна (и нищо, че в съня си ...

Вижте още >>


преди почти 7 години
3531
0.0

Thumb_image038

Да приседна на края на лятото

Свети над моята къща черна луна. Пие я - сякаш е стомна. Вика ме къщата бяла да се прибера. Късно е – аз съм бездомна. Все ми помахва подканящо с бяло перде – нещо ли да ми разкаже? Толкова много далеч съм – самотно щурче нейде, под шумка, в боаза. Свети над моята къща черна луна. Мръква я – бялото пие. ...

Вижте още >>


преди почти 7 години
3998
0.0

Thumb_nina_doncheva

Защото светът е любов

Изгрява денят, събужда тревата, дърветата бавно надигат глави, лъчите на слънцето изпиват росата, вълшебство във въздуха синкав трепти. Политат врабчетата стреснато-сънени, небето изпраща тих благослов. Денят е прекрасен! Така и ще бъде, защото светът е ЛЮБОВ!   Той беше тъжен и не се усмихваше. Живееше ...

Вижте още >>


преди около 7 години
3429
0.0

Thumb_slavimir_v_muzeq_na_d._debelqnov

Нямам нужда от гръмки слова

Разправят, че всичко било суета, че нямало нищо ново под слънцето. Но човек преоткрива вечни неща, когато сам е бездънен. Не умувам безсмислено кой е пръв – съдбата или талантът. Всеки трябва да бъде такъв, какъвто може да стане. Никой не е така богат на време и ситуации, че да пилее на вятъра самородните ...

Вижте още >>


преди около 7 години
3936
0.0

Thumb_parvoleta_madzharska

Когато светът се разплиска

Едно дете стъпва на пръсти, за да не събуди вълните... Сложи пръст на устните на вятъра и той се скри в раковина. С ризка от роса и нозе от слънце то се завъртя в танца на чайките... Ще повярват ли вълните, че е птица или ще шепнат завистливо: каква щастлива песъчинка... Здравей, художнико! Господ ти е ...

Вижте още >>


преди около 7 години
3181
0.0

Thumb_dimitar_yovkov

Вятърът, с който нощем шептя

Бледнее звездата вечерна, свещица доронва сълза. Завърнах се, сякаш бе вчера, този ден, който днес отлетя. Сякаш вчера бе, много отдавна, преди сто, или двеста лета. Сега съм отново на прага, разпилял зад гърба си нощта. И зная, че в миг ще ме грабне, на вчерашна ласка гнева. А утре любов безпощадна, ще ...

Вижте още >>


преди около 7 години
3018
0.0

Thumb_galena_vorotinceva

Под сенките на кукувото лято

Нямам либе – първа обич, нито втора, нито трета. Може пък да ме споходи като ида на небето. Тук не смогнах, не сколасах, нещо все не ми достигна – хем сто вятъра препасах, и се спъвах, и се вдигах – всичко вдън земя потъна. Но не искам лоша дума. Камък и дърво обърнах – значи – сигурно си струва. Някой днес ...

Вижте още >>


преди около 7 години
3390
0.0

Thumb_valentina_kostova

Коктейл от звезди и комети

Къде ми е лятото, моето лято с морето и златните пясъци, с изгрев посипал хоризонта със злато със смях и весели крясъци.   Къде е небето с облаци бели и слънце усмихнато щедро, с гларуси палави над нас полетели в утро прохладно и ведро. Къде е момичето с очи на сърна, къде без да каже замина – стои на ...

Вижте още >>


преди около 7 години
2711
0.0

Thumb_anna_kolchakova

Съществуване в новия социум

Непрекъснато ми се иска Непрекъснато ми се иска да не говоря за глупости, да обсъждам единствено умни неща, но второ, че няма кой да ме слуша и първо, че всичко май казали Платон и Кант. Обаче не мога да млъкна от технологии – такива адски блага ни натресоха, че няма измъкване и денонощно коментираме, чатим ...

Вижте още >>


преди около 7 години
4030
0.0

Thumb_yuliana

Не в риалити, а в реалности

Какво е истина? – Пресечна точка на две различни гледни точки. Разделителна линия. Изгодна позиция. Защото ИСТИНАТА това е да те боли, ако се цели във теб. Но ИСТИНАТА това е да стреляш и ти, ако бъдеш за миг ти съдник. Истината е, сякаш, разменна монета с ези и тура – винаги има губещ в играта. Истината не ...

Вижте още >>


преди около 7 години
3106
0.0

Thumb_valeri_stankov

За тая болка още няма цяр

Неподслонени нийде стихове из теб мълчат – и как ги носиш? Не ти ли иде да крещиш? Не ти ли иде да си взрив, кълбо въпроси? Из непрочетените твои небеса нима авлигите летят посърнали? Къде, кажи ми, да те отнеса? Живея сам в гнездо от мълнии и гърмели. Отдавна океани от любов не съществуват – пустините са вред. ...

Вижте още >>


преди около 7 години
3634
0.0

Thumb_denica_peeva

Тревожно задъхана

Защо не видях на слънцето залеза, вятъра защо не догоних, цъфтежа на лятото – защо не запазих в хербарий от млади луни? Все бързах за някъде, тревожно задъхана. Крайпътните камъни в дългите дни, трасираха стъпките ми заспали, преди да разсъмне дори. Как ли сега с очите си тъжни, да разтопя заледена роса? ...

Вижте още >>


преди около 7 години
3369
0.0

Thumb_vihren_mihailov

Въглен в пепелта на нощите ми

Не искам да съм Не искам да съм моден и циничен, форматът ви да се стърже във кръвта ми, а навикът пък, вместо любовта ми; моделите ви – фар във моя път а изборът ви – кръст във мойта плът; прогресът ви да търси мойта пот, а вените ми, вплетени в хомот. Не ща ви хляба, знамето и бога, и лицемерната ви тога, ...

Вижте още >>


преди около 7 години
3449
0.0

Thumb_stanka_parusheva

Пясъчинки

Жадни пчели се молят за дъжд Смърт. Звезден праг, в който се спъваме. Вятър разказва за безветрието в равнината. Нощни звуци. Оркестър от пияни щурци. Тиха нощ бродира цветни сънища. Мрак. Утайка в препълнената чаша на деня. В скута на детството сънувам голи баири. С топлия вятър играем на мъж и жена. ...

Вижте още >>


преди около 7 години
3371
0.0

Thumb_asparuh_marinov_ucho

Песни от Австралия

Магьосник съм аз – на дявола адютант. На сърцето си всеки удар ще превърна в диамант. И всички ще ги нанижа на огърлица. С нея красотата ти ще накича. И нека всеки диамант „богиня" те нарича и ти напомня колко магьосникът те обича. А когато съм пиян като свиня, прости и си спомни за други времена. И когато ...

Вижте още >>


преди около 7 години
2924
0.0

Thumb_v._marincheva

Страхът пропилява света

Всички тези хора с всички тези маски, пристъпват бавно в нощта, един реверанс пред света, продали си бяха те душата. Като кукли, до един еднакви, сливат се хищно с тълпата, а тя само това и чака поглъща ги в развратна суета. Ангели на нощта – това са те сега, но на зазоряване крилата им изчезват, обикновени ...

Вижте още >>


преди около 7 години
2963
0.0