Помислете за момент за последният път, когато бяхте изправени пред трудно предизвикателсво на работното място. Как се почувствахте? Първоначално е възможно да сте усетили вълнение и да сте били заредени с енергия. Но какво се случва, когато се появят повече препятствия от очакваното? Може би някой е избягал от отговорност, или прекият ви началник престава да ви подкрепя, или независимо от усилията ви, стартирането на новия продукт е разочарование. Може би сте били в списъка за повишение или сте очаквали бонус, но не сте го получили. Смятате, че не са ви третирали справедливо на работното място и че другите се издигат по други причини освен усилена работа?Имате усещането, че просто не можете да се сработите с колегата си, независимо какво правите?!
Може ли да опишете как ви карат да се чуствате подобни ситуации? А да разберете как тези емоции влияят на начина, по който реагирате?Знате ли колко време е нужно, за да ви „мине” и да сте продуктивни отново? Знаете ли или опитвате ли се да разберете как се чувстват другите участници в тези ситуации?
Днес, много компании, които нягога се фокусираха единствено върху това дали новоназначените имат завършено висше образование, се научиха, че само показателите на IQ тестовете няма да ги направят успешни. Начинът, по който новоназначените си взаимодействат с останалите, по който говорят, по който се справят с проблемите, е важен, ако не и по-важен от IQ резултата.
Когато индивидът не е развил своята ЕИ(Емоционална интелигентност), той е склонен да се спира от неуспехите. Защото или не може да преодолее ситуацията, или се бори с нея за дълъг период от време. Реагира негативно спрямо другите участници, което от своя страна води до увеличаване на враждебността и затруднения в продуктивността. Такъв индивид може да приема лично неща, които не са предназначени за това. Резултатът от подобни ситуации е, че те пречат на индивида да бъде възможно най-успешен на работното място.
От друга страна, индивид със силно развита ЕИ, изправен пред подобни кризисни ситуации реагира по различен начин. Той е в състояние да спре и да анализира това, което чувства, и да разбере как тези чувства се отразяват на неговото поведение и възможности за избор. Той е в състояние да разбере как се чувстват другите хора и да усети съпричастност с тях. След това той може да избере поведението и действията си. които ще му помогнат не само да преодолее ситуацията, но и да разреши затруднението – за себе си и в отношенията си с другите.
Практикувайки подобен начин на поведение, ние можем все по-бързо и по-бързо да се възстановяваме от неуспехите. С увеличаването на нашата емоционална интелигентност, може да се научим да възприемаме неуспехите като възможности за подобряване на отношенията ни с другите. След това тези пречки вече няма да ни спрират, а по-скоро ще ни помогат да развием своя потенциал.
Сега си представете, работно място, пълно с работници и служители с високо развита EI. Далеч по-добро е, не мислите ли?!
Какво е Емоционалната Интелигентност и защо са важни емоциите, може да прочетете тук и тук
Поли Фистолера е сертифициран лайф коуч със специализации в третирането на фобии, хранително превъзпитание, мотивация, социална и емоционална интелигентност. Тя е единствената лицензирана (MHS, Canada) за Балканския полуостров в тестовото провеждане, анализ и оценка на емоционалната интелигентност (EQ). Притежава дългогодишен международен опит в сферата на психологията, психотерапията и коучинга – Швейцария, Италия и Сингапур. След 17 годишно отсъствие от България, Фистолера създава Българския институт за социална и емоционална интелигентност (BISEI) - международна организация за обучение и коучинг, сертифициран администратор на най-комплексният инструмент за измерване на социална и емоционална интелигентност – EQ-i 2.0 (Rouven Bar-On).
www.bi-sei.com
[email protected]
Facebook - BISEI
Skype - bi-sei
Можете да задавате своите въпроси към Поли Фистолера, тя ще се радва да отговори.
Лидия Неделчева написа:
Преди повече от 10 години
Здравейте,
С интерес чета статиите Ви и тази провокира в мен въпрос: Ако над 10 години работиш за една фирма, справяш се добре с работата си, дори излизаш извън границите на задълженията си по длъжностна характеристика и пак не те оценяват, гледат на теб като на леснозаменим служител... Как да се превъзмогне тази неудовлетвореност? Защото според мен е нормално, когато си подценяван и недооценяван системно да се чувстваш неудовлетворен. Иначе много съм съгласна, че това намалява мотивацията, а от там и продуктивността.
Поли Фистолера написа:
Преди повече от 10 години
Здравейте, Лидия! Много хубав въпрос, за който ви благодаря.
Ако имам конкретен казус, ще ми е по-лесно да отговоря, но ще се опитам да засегна основните точки.
Първа и основна точка е измерването - в какво, конкретно се състои оценката на вашата работа? Например: за вас оценката на вашия труд може да се изразява в повишение, увеличаване на заплатата, награда, публично признаване на вашия труд и пр.
Второ - кой, специфично, е енобходимо да ви оцени? Например : прекият ви началник, управител, колега от друг отдел и пр.
Трето - какво ви прави различна от другите служители, коя вашата силна страна? Например: спрвяте се перфектно с управлението на времето, когато има сериозен проблем търсят вас за разрешаването му и пр.
Отговаряйки си на тези въпроси ще можете да изградите висока увереност в собствените си способности и ще придобиете сила да поискате това признание, което ви е необходимо за вашето удовлетворение.
Хората около вас няма как да знаят какво специфично ви е необходимо за да сте удовлетворена. Искайте! Искайте конкретни неща, за да получите конкретно удовлетворение.
Успех!
Лидия Неделчева написа:
Преди повече от 10 години
Благодаря Ви за отговора! Беше ми полезен. Не се бях замисляла за тези неща. :)