Като чаршия
Показах ти се – сякаш съм чаршия,
вилня по мен надълго и широко.
Залиса се – то беше шарения,
то беше чудо – празник за окото!
треперих посред зима като свраче.
Ти ходеше и гледаше по мене,
поспря за малко. После ме прекрачи.
Отворих се – сергия до сергия,
и светех из ръцете ти – дрънкулка,
а ти до мен една пишман килия
със сетен дъх гради на пресекулки.
В един неделен ден, подир градежа –
дали видяха, чуха и разбраха,
продадох ти от паячета мрежа,
а ти си скри халката под тезгяха.
И в твоята килия стана тясно,
а аз припявам все: – Вземи ме, бачо! –
макар че като бял ден ми е ясно,
че диря няма, куче дето влачи.
ще ме прегазиш – мокър до колене,
но няма страшно – даже да потънеш.
Ако отминеш – дявол да ме вземе.
Лозе
...хем го садила – хем му плакала...
Садих го цял живот и го обирах
със всичката му лудост и с белите.
Морето е далеч, но сол събирах
на живо и умряло от устите.
Преглъщах си сълзите – да не капнат –
какво че мъж из къщи не свъртяхме.
Кой беше жив – спомина се внезапно.
Погребахме ги. Виното наляхме.
Дере ми още сушата в очите,
но аз съм като жилавите пръчки –
и хем садя – хем няма ги сълзите.
Лозите, състарени, с тъмни бръчки
го чакат още. Аз не чакам нищо.
Какво ти първо либе?! – пълна лудост!
Ръжда от веки е разяла всичко.
Не случих брат да имам и без друго.
Но виното ще стане! Зрее вечност
в утробата на дъбовите бъчви.
И после ще го плисна като нежност –
не ми се свиди и не ми е мъчно.
Последния си залез ще зачеркна
пак там – между началото и края
на оня дълъг ред. И ще почерпя,
преди да отпътувам. За към рая.
Молитва
Не те намерих, Господи, в небето –завръщам се сама след всеки полет.
Дали не си зад прашните пердета,
съвсем до мен? За всяка луда пролет
помолих те за прошка. Ти къде си?
Ела нощес, ела на чаша вино,
че нощите са непосилно тесни
от праведност, скрепена с твойто име.
Ела да скърпиш тялото с душата,
изправени на нож откак съм жива,
с целувка спри на дявола ръката
за дяволската жажда да ме има.
Ела и дай ми сили да измия
ръцете на поредната измяна
и после от страха си да се скрия
в тъмницата на сто самозабрани.
Ела на гости, Господи, в съня ми –
там всеки със съмнение наднича.
А после с мен ще прекосиш деня ми –
очовечен, какъвто те обичам.
Еднопосочно
Еднопосочно ще вървя,
дори светът да се обърне.
Аз две и двеста разпилях,
на сладост и на сол обръгнах.
Да сея, без да жъна, свикнах,
живях без признак на живот.
Кога ли Господ ще ме викне
да плащам сметки като поп...
Но ще му кажа: Боже, виж! –
замесих пръст, дъжда изплаках
в последна дупка на каиш
душата си скопчах, но чакам
в оная, цъфналата ръж –
дори на оня свят да никне,
щом път ми отреди веднъж –
ще ида – само да ме викне!
Помагай, Боже, да вървя –
от днес за утре, ако скътвам
надежда, вяра и инат,
все някой ден ще свърши пътят.
А той, ако се умори –
ще ме боли – ти знаеш колко.
Тогава, Боже, ми прати
за цяр една по-силна болка.
Едва ли ще зажалиш
Едва ли ще зажалиш някой ден –
дори на сън не си го и помислям!
Ракия няма – ако питаш мен,
а виното – не знам дали не вкисна.
Додето все те чаках с оня кон
през портите високи да прескочиш,
звездите от небесния балкон
размърдали се бяха като кошер.
В оная нощ, когато не дойде,
и твоят шарколия се обърка
бях дръпнала ръждивото резе,
щом старците заспаха, като мръкна.
А мракът беше – да го режеш с нож
и би погълнал жадно всяко чудо,
и виното кипеше в нея нощ,
и помня, че те исках до полуда.
Днес тате си мълчи, а мама – тя
все още се надява да наминеш,
но огънят в очите ми изтля
и пепел – със лопата да я ринеш.
Недей да жалиш, даже някой ден
от жажда и чепикът да те стяга.
Ракия няма. Ако питаш мен –
отивай си. И шапка на тояга.
Галена Георгиева Воротинцева завършва българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и методий“ във Велико Търново, а по-късно и факултете по журналистика на СУ „Св. Климент Охридски“ в столица. Работила е като редактор на общински вестник в Твърдица, след това – в Дом за деца и юноши в същия град. Публикувала е стихове в периодичния печат. Автор е и на две електронни книги: Географска прегръдка и Като Калина. Отличена е с награди от националните конкурси „Още стихове за вечните неща“ през 2009 г., „В полите на Витоша“ през 2010 г., „Кулски поетичен панаир“ през 2010 г., първа награда от международния конкурс „Мелнишки поетичен вечери“ през 2010 г.
* * *
Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на [email protected]
Ивайло Александров написа:
Преди около 13 години
Стиховете Ви ме "размазаха" тази вечер.Благодаря Ви.
Константин написа:
Преди повече от 13 години
Стиховете ти са СЛАДУРЧОВЦИ - като теб!
Радост написа:
Преди повече от 13 години
радвам се, че те открих тук, Галена! - обичам поезията ти...
Стелиян Станчев написа:
Преди повече от 13 години
Галена е завладяваща и силна като стихиите!
Неотразима е!
Йордан Георгиев написа:
Преди повече от 13 години
Браво, Галя, макар още да не си в клуб 50
Радосвета Миркова написа:
Преди повече от 13 години
Поздравления, Гал!Прекрасна си!
Mariya Frengova написа:
Преди повече от 13 години
Запознах се наскоро с Галена-по интернет при това,но всеки път когато разменям дума с нея ми става леко на душата.Благодаря ти ,Галена,че те има - и в поезията и в живота!Пожелавам ти да си все така естествена!
Блага Ботушарова написа:
Преди повече от 13 години
Вълшебни стихове!!! Музика в думи!.........
Славимир Генчев написа:
Преди повече от 13 години
Поздравления, Галя! Поезията ти е непресторена, преживяна, въздействаща.
:-)
galena vorotinceva написа:
Преди повече от 13 години
Благодаря ви за доверието, "Клуб 50 плюс"!
Сега виждам публикацията. Много ми е скъпа вашата добра дума и ви благодаря за възможността да бъда с вас!
Пожелавам ви здраве и успехи в деня на Светите Кирил и Методий!
Костадинова написа:
Преди повече от 13 години
Оскъдна биография, а може би е интересна. Предполагам, че ще я намеря в част от творчеството й. Ще я потърся, защото си заслужава. На Галена пожелавам щастливо преживяване поне веднъж в онази - *цъфналата ръж*! Заслужава го!
Румен Сейреков написа:
Преди почти 9 години
Изключителна! Рядко цвете, пило вода от български извор.
Нека някой се опита да напише нещо такова на друг език...