Творчество

Normal_105

Иконна живопис и акварели в света на Ваня Петрова

"Рисувам, когато съм спокойна, искам иконите ми да привличат с благ поглед и от тях да струи светлина, а не да отблъскват хората", категорична е художничката Ваня Петрова. Тя е притеснителна и лаконична, когато разказва за себе си. Разбирам, че общата изложба с колегите й Петя Антонова, Огнян Драгойков и Мария Митева я променила, станала е по уверена. Отминали са само четири месеца от представянето им в Художествена галерия в Русе. Авторите от Дунавската задруга и Задругата на майсторите на художествените занаяти в Пловдив през месец декември показаха своите икони и предизвикаха интерес сред почитателите. "Тази изява за мен се оказа поредното изпитание, проверих не само творческите си сили, но и усетих как ме приемат хората", припомня си Ваня Петрова и допълва, че е благодарна на своите колеги и приятели за откровените разговори. Споделените радостни мигове са ценни за нея, разбира доколко е успяла да докосне аудиторията, какво е пропуснала и как да развълнува почитателите си. Изявата зарадвала и дъщеря й Надя, която подкрепила талантливата си майка и помагала в деня на

Вижте още >>


преди повече от 9 години
2
12177
5.0

Thumb_articles

Лунен ореол

Наближаваше Нова година. Дълго се чуди и на няколко пъти променя мнението си – къде и с кого да празнува. Вариантите бяха два – в ресторант, цивилизовано, или на хижа. Клонеше към вариант едно, досадни й бяха приготовленията, багажът, преценката от кое по колко да вземе, тежката раница,... На всичкото отгоре, ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
9300
0.0

Thumb_katyaslavova2

Следата

Малкото сбутано кафе до хотел „Плиска" приюти тяхната спонтанна симпатия. Тя не помни как точно започнаха разговора. Беше нещо за цигарите – за вечно отлаганото намерение на пушача да се избави от този вреден навик. После заговориха за поезия. Странни и интересни бяха разсъжденията му. Пишел. Не печатал. ...

Вижте още >>


преди почти 14 години
9619
0.0

Thumb_lili_panajotova

Светът е малък – първа част

Филип се събуди от яростната и шумна лятна буря. Сивата дъждовна пелена се разстилаше над града. Назъбените мечове на светкавиците създаваха феноменални рисунки в здрача. Повъртя се из леглото си, реши че няма да може да заспи повече от грохота на изсипващият се порой. Пусна си Вагнер, отиваше на времето със своя ...

Вижте още >>


преди около 13 години
9106
0.0

Thumb_albena

Прозорец към света

Седеше и се взираше в улицата. Две деца, 10-12 годишни, се блъскат, заливайки се от смях. Възрастен господин с филцова шапка – леко поизтъркана, но нахлупена с достойнство, им се скарва и те показват среден пръст зад гърба му, след което подновяват блъскането. Млада жена – категорично под трийсетте, в ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
9302
0.0

Thumb_miminka

Любовта е сила вечна

Снежинките нежно падаха по меката земя. Обгръщаха всичко в приказна белота. Навън бе тихо и спокойно. Някак приканващо към сън. Какво се случваше ли? Коледната магия бе завладяла малкото градче. Кипеше трескава подготовка за предстоящите празници. Хора с усмивки на лица се разхождаха из улиците, забързани с ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
9192
0.0

Thumb_sam_1420

Руби

Снегът се бавеше.Есента дори и без особена сила на власт и авторитет, запазваше своето господство. Светът линееше в меланхолична депресия, оправданието, което лекарите използваха за диагноза, когато не можеха да открият истинската. Дърветата събличаха бавно дрехите от себе си и вече бяха останали само по бельо. ...

Вижте още >>


преди почти 12 години
9721
0.0

Thumb_lubomir_nikolov

Кучето от крайния квартал

Кучешкият ми живот днес завърши, така неочаквано за мен самият. Но не мислете, че аз съм един човек, който така определя своето битие. Наистина съм куче, израснало в крайния квартал, както пееше един млад и надежден китарист с протрити дънки. Той самият май бе от такъв квартал, но напоследък доста са му тръгнали ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
8764
0.0

Thumb_tales

Приказка за лека нощ

Имало едно време един рицар с броня. Той живеел в горната земя. Далеч, далеч на край света, до една голяма река. Бил хубав, силен, смел, с голямо рицарско сърце, което пазел скрито зад своята си желязна броня. Той не бил от най-приказливите рицари. Сам казвал, че бил студен и скучен, а не като онези другите ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
17782
0.0

Thumb_darove

У дома за Коледа

В дома беше необичайно тихо. Не се чуваше детски смях, нито стъпки по коридорите. Повечето деца бяха извън дома за празниците, а тези, които оставаха се бяха сгушили под дебели юргани заради студа. Навън зимата се вихреше в цялата си стихия. Дебела, бяла пелена беше покрила дърветата, гората спеше своя зимен ...

Вижте още >>


преди почти 7 години
27470
5.0

Thumb_rozalina_rujina

Жесток оазис

Валентина не спеше. Просто бе притворила очи и не искаше да става от леглото. Нямаше сили, чувстваше гадене и затова реши да полежи. Освен неразположението, в главата ѝ пулсираше тежестта на взетото решение. Усещаше, че то щеше да бъде дамгата на нейния живот, но само тя знаеше колко трудно го взе. Поредица ...

Вижте още >>


преди около 12 години
11963
0.0

Thumb_rozalina_rujina

Да бъде Твоята воля

Слънцето флиртуваше с един облак (навъсен, но красив и пленителен като бял породист кон) и наблюдаваше отвисоко как горещината мореше милиардния свят от човеци. Небето, нажежено до бяло бе безмълвен фон на тази пародия на чувства. Бе свикнало отдавна на хилядолетните свалки на огненото кълбо, което поради опасно ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
9076
0.0

Thumb_hana

Лек от болка по изгубено чедо

Баба Словена се изправя от лехата с мерудия, набраните току-що стръкчета се изсипват от полата й, тя не прави усилие да ги задържи. Работата край няма, а грижите като нажежено стъкло режат натежалата от мисли старческа глава. Режат мислите на бабата, а тя подгонена от тях, не си намира никъде сгодно място, няма ...

Вижте още >>


преди почти 12 години
8984
0.0

Thumb_articles

Забранено за лица под ...81 години

Бай Вълчо огледа трите боядисани в зелено пейки в градинката на старческия дом, избра си най-слънчевата от свободните и се отпусна с пъшкане на единия ѝ край. - А, здрасти... – заговори ѝ той като на човек. - Аз съм Бай ти Вълчо Мустака от Овчарово. Не ме знаеш, нов съм още. Първа неделя ми е тук. Е, що са ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
8715
0.0

Thumb_sasho_gorov

Не стреляйте по любовника

Чух гласа му по телефона и го видях: Атанас. Това, което ме изненада бе напрежението в гласа му и думите: „Чакам те в кафе-сладкарницата отсреща. Слезни бързо, че ме застреляха!" Знам, че обича да се шегува с всичко и по всяко време, затова не взех думите му на сериозно, но този път нещо като че ли наистина ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
11278
0.0

Thumb_252592_4033194220852_243714672_n

Коя е тя

Тя обичаше да пътува. Целият й съзнатален живот бе едно безкрайно пътешествие, без отправна точка или крайна цел. Затова бе създадена, затова живееше и съществуваше. Сякаш бе родена там, на прашния път, където започна нейното странстване из обетованата земя. Нямаше по-красиво нещо на света от тази плодородна ...

Вижте още >>


преди повече от 11 години
9084
0.0

Thumb_articles

Необикновената Коледа от Мария Иванова 13г.

Беше 23 декември, навечерието на един щастлив и семеен празник – Коледа. В Лапландия е мразовито и прехвърчат снежинки. Там всичко спи. Само в работилницата на джуджетата и в кабинета на дядо Коледа кипи оживена работа. Дядо Коледа седеше в големия си стол срещу огнището и четеше писма от деца. До него Рут – ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
7017
0.0

Thumb_articles

Вълшебните коледни звънчета от Румяна Капинчева

Боряна взе дистанционното и запали камината. Беше от ония електрическите. За истинска нямаше време да мисли. Тя извади бутилка червено вино, взе една чаша и седна във фотьойла. Наля си и отпи една глътка. Днес беше Коледа. Истинска Коледа, а тя беше сама. Баща й и майка й бяха заминали на пътешествие във ...

Вижте още >>


преди почти 13 години
8117
0.0

Thumb_tales

Арабският принц

Помня първият път, когато ясно го съзрях в съзнанието си. Бях на не повече от две или три години, но имах усещането, че съм живяла векове. Всяка нощ, когато попадах в прегръдките на мама, подготвях душата си за поредния полет извън времето и пространството, прекрачващ граници и стопяващ неудобните бариери.   ...

Вижте още >>


преди повече от 13 години
17441
0.0

Thumb_elena

Ежко, който искаше да промени света

Дядото и таткото на малкото таралежче Вал бяха шивачи и искаха да му предадат занаята си. Вал беше много талантлив, обаче не му харесваше да шие дрехи за горските животни, защото ги смяташе за недостойни. Според него всички жители на гората имаха недостатъци. Зайо – страхлив, Мечо – наивен, Вълчо – глупав, ...

Вижте още >>


преди повече от 12 години
10088
0.0

Thumb_lili_panajotova

Светът е малък - втора част

Той отиде десет минути по-рано. Почти се скри зад един ъгъл, за да наблюдава улицата. „Не мога да си позволя да седна на една маса, ако не изглежда добре облечена! Близо до банката съм! Я, колко народ е наизлязъл след дъжда. Ще ме види някой и после ще ми се подиграват! Глупак! Остави се да попаднеш в собственият ...

Вижте още >>


преди около 13 години
9260
0.0

Thumb_albena

Ъгълът на кръстопътя

Десет часа четиридесет и три минути. Главата я боли, а стомахът е свит на топка. Гади ѝ се. Дванайсет  и пет минути Колежката я кани да обядват заедно. Отказва с кимане на глава. Има чувството, че ако проговори ще ревне. Един и петнадесет минути Миро звъни да я пита дали иска да вземе билети за кино. За ...

Вижте още >>


преди около 13 години
9072
0.0