club50plus.bg

Ако все пак изгорите, има и прости методи за облекчение

Моето поколение израстна с идеята, че слънцето е много полезно за здравето. И че колкото по-черен завършваш лятото, толкова по-здрав ще бъдеш през зимата. За какво ли не препоръчваха плажуването – за каляване на децата, срещу вечните им зимни бронхити и възпалени сливици; за ставните болежки на по-възрастните, за болките в кръста, дори срещу... безплодие (комбинирано с черна поморийска кал).

Поколението на дъщеря ми и сина ми, вече пораснало, разбра колко вредни са слънчевите лъчи – състаряват необратимо кожата, причиняват кожен рак, катаракта на очите. И точно това поколение се запозна с мазилата и техните фактори за защита на кожата – в началото около 10, за да стигнат в наши дни до „над 50 SPF".

Ние имахме един два-вида плажни масла, които лъщяха по пехливански върху всички гърбове и кореми на подредените като скариди край морето летовници – още помня мириса им, който превземаше плажа.

Приятел лекар непрекъснато повтаря, че концепциите в медицината се променят кардинално – почти с главата надолу – на всеки 5 до 10 години. Не знам доколко тази максима е вярна за цялата медицинска наука, но със сигурност може да бъде приложена за мнението за

вредата/ползата от ултравиолетовите лъчи

В момента като че ли най-новите доказателства за и против са в някакво странно равновесие. Ясно е, че човек не може да живее, нито да бъде здрав, без излагането на слънце. Защото не може да произвежда без негова помощ витамин Д. А доказателствата за неговата незаменимост за здравето се трупат непрекъснато – за здравината на костите и зъбите знаем отдавна, но така също и за ....., дори напоследък се трупат доказателства и за антираковото му действие.

И колкото и съвременната фармацевтика да бълва нови и все по-пълноценни препарати, съдържащи витамин Д, те не могат да се сравнят с природното получаване на витамина. Освен това, когато гълташ хапчета и капсули, може и да прекалиш – няма как да разбереш (освен със сложни изследвания, които обикновените лаборатории не правят) доколко организмът ти е наситен. А кожата на човек си има „дозатор" – произвежда го донякъде (първите 10-15 минути), и после спира, нищо че ти продължаваш да се печеш под слънцето.

От другата страна са доказателствата, че слънчевите изгаряния и прекомерно дългото излагане на слънце са в основата на някои видове кожен рак, както и на най-опасния сред тях – меланомата. Но забележете, всички данни сочат прекаляването с ултравиолетовите лъчи като фактор – стоенето под слънцето да речем целодневно и година след година. Изгарянето на неподготвената кожа с голяма доза слънце също е фактор.
Още нося по гърба си нещо като бемки от едно жестоко изгаряне от първото лятно слънце, на което се изложих. Слава Богу, останаха си доброкачествени, макар и да са не много естетична „украса".

Разбира се, има значение и типът кожа, индивидуалните и наследствените фактори – всеки бледолик е завиждал на непостижимо красивия шоколадов тен на брюнетките, нали. Тяхната кожа съдържа природно по-големи количества меланин, който и я защитава от вредните въздействия на слънцето. И съответно те могат и по-дълго да се пекат.

Та така, дори най-новите тайни, разкрити от науката за влиянието на ултравиолетовите лъчи доказват

старата максима – умереност във всичко

– не се лишавай от слънцето, но с печенето трябва да не се прекалява. Шапката, чадърът, тънкото облекло с дълъг ръкав след първия половин-един час на слънце са задължителни. И то, разбира се, часовете на деня между 12:30 и 16:30 (имам предвид при лятното часово време) не са за стоене под лъчите.

И като споменахме слънцезащитните фактори и техните стойности, макар Клуб 50+ подробно да е писал за какво трябва да внимаваме при тях, трябва да напомним, че колкото по-силен фактор се използва, толкова по-малко (или никакъв) витамин Д произвежда кожата.

Умереност, умереност, но трябва да признаем, че колкото и да се пазим, все някога изгаряме – било някоя „забравена" на слънцето част от тялото, било „равномерно". И всички знаем колко е ужасно това като усещане, да не говорим за последствията.

Можем ли да облекчим страданията си? Козметиката бълва какви ли не препарати и мазила, но малко от тях действително помагат. Същевременно има прости „подръчни" средства и действия, от които може да има по-голяма полза.
Най-напред да разграничим

двете степени на изгаряния,

защото подходът при тях трябва да е различен. При първата са характерни зачервяването, загряването на кожата, чувствителността ѝ на допир – появяват се от няколко до 24 часа след излагането на слънце и изчезват след още ден-два. Кожата обаче може и да се обели след това.

При втората степен на изгаряне зачервяването е много силно, забелязва се поддуване на съответната част на тялото, болката е силна, могат да се появят и мехури. Симптомите отразяват засягането на по-дълбоките слоеве на кожата от слънчевите лъчи, при което се разрушават малките кръвоносни съдове там, както и еластичните фибри, което по-късно се проявява в бръчки. При много сериозните случаи на изгаряне може да появи треска, температура, гадене и дори делириум. И може да е толкова сериозно, че да се наложи да се търси медицинска помощ, особено ако става дума за дете.
Когато говорим за каквито и да е

средства за облекчаване на изгарянията,

трябва да имаме едно наум, че те са най-ефикасни при първата степен на изгаряния. Помагат и при втората, но там разрушенията са много по-големи и ефектът ще е по-малък.

И така, ако сте изгорели, не бързайте с мазилата – най-напред се опитайте да охладите кожата си. Колкото по-скоро, толкова по-добре. Вземете хладен душ или още по-добре вана – поне за десетина минути. И след това не търкайте с хавлията – или изсъхнете на въздуха, или просто нежно попийте водата по себе си.

Облекчаващото действие на хладката вана може да бъде подсилено с прости средства. Разтворете пакетче сода бикарбонат в нея. Това връща на кожата нормалното ѝ pH, а това ще позволи за допълнително, и то натурално охлаждане на засегнатите части, а освен това неутрализирането на киселинността подпомага лекуването на пораженията. След завършването на ваната изплакнете пестелива тялото си, тъй като содата ще кристализира върху вас като бял прах.

Подобно на содата, овесените ядки във ваната също помагат за неутрализиране на киселинността и освен това са като балсам за чувствителната изгоряла кожа. Използвайте около половин чаша фини ядки или ги смелете на брашно в кафемелачката или блендера, за да не запушите канала. Ако не ви е приятно в „мътна" вода, може да ги вържете в парче тензух и да ги накиснете във ваната, но така ефектът все пак е по-слаб.

Черният чай също има чудесен охлаждащ ефект, а освен това облекчава и болката, което е важно, особено при втора степан изгаряния. Предполагам, че може да се използва и във ваната, но тогава трудно може да се постигне висока концентрация на чая.
По-добрия и ефикасен вариант е да сварите около литър силен черен чай – оставете го да поври и да покисне, за да си пусне „боята". Охладете го до 25-30 градуса и накиснете една стара хавлиена кърпа в него (стара, защото чаят наистина боядисва). Леко я изцедете и покрийте с нея изгорялото място – най добре някой да ви помогне, за да можете да легнете удобно преди това. Стойте така половин час за първа степен изгаряния и цял час за втора. Ако кърпата изсъхне, отново я навлажнете.
Може да използвате и мокри чаени торбички, ако изгорялото място е на по-малка площ, или на лицето.

Спомням си на времето майка ми, чиято кожа е много светла и чувствителна, вечно беше огнено червена след плажа. И стаята се омирисваше на... кисело мляко. Оттогава никой не е отричал свойствата му да охлажда и облекчава изгарянията – нещо повече, и доктори, и козметици твърдят, че ензимите и бактериите в него, киселината му помагат и за възстановяването на кожата.

Точно заради миризмата, която пълни носа ти заради високата температура на кожата и бързото изпаряване, не обичам да използвам нито кисело мляко, нито оцет, който също е много популярно средство след изгаряне. Действието и на белия оцет е подобно на киселото мляко – разредете го наполовина с вода. Можете да се пръскате с разтвора (пазете очите!), ако имате спрей шише, или да използвате накисната хавлиена кърпа, подобно на метода с черния чай.

Някои хора добавят няколко капки чисто лавандулово масло към оцета и особено към киселото мляко – за по-приятна миризма. То допълва охлаждащия ефект и успокоява възпалената и болезнена червена кожа.
Помнете, че

не бива да използвате студено мляко, чай или оцет

– изгорялата кожа е болезнена и 25-30-градусовите течности усеща като приятно хладни, а те като изстиват я охлаждат постепенно и без болка.

След като сте приключили с охлаждането, трябва да помислите за мазилата, които трябва да са освен всичко друго и силно овлажняващи – кожата по принцип е "жадна" през лятото, а когато е изгоряла – още повече. Може би тук е мястото да кажем, че пиенето на много вода е още по-важно, овлажнява я отвътре.

Ако използвате готови продукти за след изгаряне, четете внимателно етикетите, съдържанието на мазилата е важно по принцип, но особено върху изгоряла кожа. Ако има например ланолин (по принцип полезна съставка), в началото ще усетите хладина и приятно облекчаване на симптомите, но когато ланолинът проникне по-дълбоко, той се загрява от телесната температура и нещата стават неприятни. И не може да бъде отмит, тъй като вече е проникнал в кожата.

Най-новите изследвания поставят под съмнение и ползата/вредата от витамин А в състава на мазилата. Обикновено той е означен като ретинол върху етикета им. Нещо повече, вече се смята, че под въздействието на слънчевите лъчи той може да стане причина и за рак на кожата.

Всеки е чувал за чудодейните свойства на гъстия сок на растението алое вера. След тях е и свойството да облекчава, охлажда и регенерира изгорялата кожа – независимо дали сте се парнали на печката или сте стояли повечко на плажа. Сокът му прониква в дълбоките слоеве на кожата и е подходящ и за втора степен изгаряния.

Хубаво е човек да си го отглежда вкъщи и да му е под ръка при всички случаи. В нашите ширини обаче рядко се среща в естествен вид. За сметка на това има много препарати на пазара, които съдържат алое или пък са чист гел от алое. Внимавайте само съдържанието в готовия продукт да е по-голямо отколкото е съдържанието на добавените други вещества. И да не съдържа алкохол, той не е подходящ за изгоряло, въпреки че има охлаждащ ефект.

Подобен на алоето е ефектът и на красивия невен, който се намира у нас в изобилие. За да го приготвите необходимото ви мазило обаче, ви трябва малко повече време. Предварително наберете (в топъл слънчев ден, тогава билката е събрала най-много сила) и изсушете цвят със стебло и листа от невен. Две шепи сушена билка накиснете за около 40 дни в 250 грама чист, най-добре върджин зехтин. Оставете го на тъмно и хладно, но не в хладилника.

След 40 дни прецедете и добавете съдържанието на 4-5 перли витамин Е – възможно най-силния, който можете да намерите (витаминът може да прибавяте към всяко мазило). Малко туткаво е да дупчите перлите и да ги изцеждате в мазилото, но този витамин не само е безценен за изгоряла кожа, но и пази зехтина от окисляване – предполагам сте наясно, че върджин зехтинът много бързо се окислява. Ако се мажете (не е неприятно, защото бързо попива, но и не е нужно да използвате големи количества) след плажа с това домашно мазило, не само кожата ви ще се чувства чудесно, но и тенът ви ще е траен и няма да се „излющи" дни след като се приберете от морето.

Пробвала съм тази рецепта и със сусамово масло вместо зехтин. Ефектът е страхотен – не бих могла да избера кое от двете масла е по-ефикасно. Още повече, че сусамовото масло е и естествена защита срещу ултравиолетовите лъчи, спира до 30% от тях.

Сигурно и друг път сте го чували, но някои лекарства и препарати правят кожата по-чувствителна към слънчевите лъчи, затова е добре да не ги приемаме, когато сме се запътили към плажа. Сред тях е жълтият кантарион – не само билката, но и препаратите на негова основа, които се вземат обикновено при лошо настроение и потиснатост, при трудно заспиване. Противозачатъчните и някои видове антибиотици и химиотерапевти също сенсибилизират кожата към слънчевите лъчи – както се казва, четете листовките.