club50plus.bg

Зададеш ли на гръцките книжовници въпроса: „Кой ви е създал буквите или превел книгите, или в кое време?", рядко ще получиш точен и еднозначен отговор. Обаче ако запиташ славянските „азбукарчета", като речеш: „Кой ви е създал азбуката или превел книгите?", всички знаят и в отговор ще рекат: „Св. Константин Философ, наречен Кирил: той ни създаде азбуката и преведе книгите и брат му Методи"

На 14 февруари ден Православната църква отбелязва Успение на Свети Кирил Славянобългарски и 1151 години от Моравската мисия на светите братя Кирил и Методий (863г.).

Скоро след IХ век за живота и делото на първоучителите започват да се преплитат легенди и документи. В запазен препис от ХV век на Успение Кирилово се съобщава, че около 855 година Кирил е бил сред българските славяни по течението на река Брегалница. Непокръстените там той въвел в правата христова вяра, а покръстените просвещавал: Написал им и книги на славянски език.

Според Панонските легенди: ...Славянският княз Ростислав и Светополк изпратили от Моравия пратеници до Император Михаил, говорейки така: ... Няма кой да ни напъти към истината и да ни научи на разум... Изпрати такъв мъж, който да ни разясни всяка истина. Така заедно с неголям брой ученици през 863 г. Константин-Кирил и брат му Методий се отправят към Великоморавия. По това време езикът, на който се пише и чете в почти цяла Европа, езикът на който се създава тогавашната наука и литература, е мъртвият латински. Същият, който и народите на Европа не разбират. А двамата братя Кирил и Методий са измислили не само новата, славянска азбука – те са превели богослужебните книги на обикновен народен език. Това е повече от революция за онова време!

Двамата братя създават духовно училище, обучават бъдещите свещеници, превеждат богослужебни книги, и проповядват на славянски език. Поставя се началото на славянската литургическа служба. Това братята правят заедно до 865 г., когато се отправят към папата в Рим. Тази мисия ги сблъсква с източноримското духовенство и с триезичната догма.

Величието на двамата солунски братя е достойно оценено още от техните съвременници. Непосредствено след смъртта им и двамата са канонизирани от църквата, а повечето от учениците им създават произведения, в които величаят делата им, прекланят се пред подвига им.

"Не вали ли дъжд от Бога и слънцето не свети ли еднакво на всички? И въздухът не е ли еднакъв за всички? И как не ви е срам, като мислите, че езиците са само три, а на всички други народи и племена заповядвате да бъдат слепи и глухи? Бога ли си представяте немощен, че не може на всички да даде това, или завистлив, че не иска? Но ние познаваме много народи, които си имат своите книги, и които въздават слава на Бога всеки на свой език: арменци, перси, авазги, ивери, сугди, готи, авари, тирси, хазари, араби, египтяни, сирийци и много други. "