club50plus.bg

Учителската професия е призвание и изпитание

Ти хора ни направи със тревоги,
учителко любима "Добър ден".
Снегът в косите падал е неволен,
но аз не вярвам, че е сняг това.
А все си мисля, кръг е ореолен
Учителко, целувам ти ръка.

Едва ли има някой, който в тези думи не вижда своята първа учителка. Онази, която с любов и търпение, с грижа и внимание, го е въвела в света на познанието. Защото учителят е именно това - той ни въвежда, той ни учи, той ни показва пътища и пътеки и ни повежда по тях. Изисква, но и дава. Дава частица от себе си. В много отношения той е повече от родител, родител на много, много поколения деца.

"Да си учител е благословия" - казваше баба ми навремето. За нея учителите бяха друга категория хора, по-висша, по-облагородена. Струваше й се немислимо да спориш с учител, а да не уважиш думата му...това граничеше с богохулство.
Но какво се случи, че позволихме времето да девалвира ценността на тази професия? Какво се случи, че учителите днес се опитват някак си да се задържат на социалната стълбица и с последни сили да дадат на обществото онова, за което са призвани - знание и мъдрост.

Учителите, казват, изграждат характери, изграждат личности, способни да мислят и да взимат решения, ерго - изграждат общество. Следователно - те са основата на това общество, нещо без което обществото очевидно не може. Тогава? Защо тази професия загуби авторитет и защо с всеки изминат ден губи по частица признание?Защо самите учители престанаха да чувстват професията като призвание, като специално призвание?

Годините минават, какво се случва

Помним 2007 година, когато учителското съсловие категорично заяви своето нежелание да продължава да съществува по този начин - работейки за мизерно заплащане, в лоши условия и неясни и странни учебни програми. Тогава голяма част от обществото застана зад исканията на преподавателите, казвайки по този начин" вие сте важни". Но видима промяна няма,  пчителят не получава достойно възнаграждение, че пенсионираният учител е принуден да оцелява, а не да живее. Днес е ден на избори в страната ни и отново всички се надяваме, че промяната предстои.

Тук спонтанно идва сравнението с отношението към тази благородна професия в другите европейски страни и то, за жалост, не е никак ласкателно за българския учител. Безсмислено е да прилагаме цифри и статистики, учителите знаят колко...

Преди години, на този празник, разговаряхме с български учител, посветил живота си на святата цел - да образова. Тази година решихме отново да зададем същите въпроси и...отговорите не бяха променени.. Лошата материална база продължава да бъде основен проблем, редом до тромавата бюрокрация. Правилникът за вътрешния ред, учебните програми, които са практически неприложими, помагалата, които са лошо съставени, родителите, които отказват съдействие, децата, които...И заплащането - отново недостатъчно.

Искаше ни се в днешния ден, международния ден на учителя да кажем - българският учител е абдикиран от обществото и държавата. Но, уви, ще кажем само:

Учителю, ти този, който с любов ми показваш светлината в тунела, благодаря!