Thumb_g._mixalkov

Колоната на целувките

Седяха в градината на кварталното ресторантче. Масите и пейките бяха дървени. Стари високи акации хвърляха дебела сянка. Пиеха наливна бира с пържени картофи. Съседните маси бяха празни. От време на време отнякъде долитаха гълъби, разхождаха се по червените покривки на масите и кълвяха нещо. -Не обичам гълъбите – ...

Вижте още >>


преди повече от 4 години
4143
0.0

Thumb_heart

Човече, нямаш ли сърце?

Село Еникьово не беше много голямо. Живееха около 200 души на различна възраст. Младите се бяха пръснали по света, за да търсят късмета си, който както може. Малко хора се задържаха в селото. Един от тях беше чичо Владо. Той беше сред кореняците в него. В бащиния му дом се бяха родили децата му, отраснаха там, в ...

Вижте още >>


преди повече от 4 години
8407
0.0

Thumb_252592_4033194220852_243714672_n

Страх - продължение

Не усетих боцването, а само шамарите на доктора и студената вода, с която ме обливаше сестрата, за да се съвзема от припадъка, който най-неочаквано ме сполетя. И таз добра! Още не бяхме започнали, а аз вече се предадох на своите страхове и се посрамих пред хората. В мен не бе останала и капка от така ...

Вижте още >>


преди повече от 4 години
3416
0.0

Thumb_starsky

Падаща звезда

Точно, когато Звездите си говорили помежду си за хората на Земята, за това колко капризни, алчни и лоши вече са, от сълзите на Звездата майка се отронила сълза. Всички добре знаем, че една сълза от Звезда се нарича Падаща Звезда. И разбира се тази сълза паднала върху Земята, в един от най - богатите квартали. ...

Вижте още >>


преди повече от 4 години
3556
0.0

Thumb_252592_4033194220852_243714672_n

Страх

Като ме заболя един ми ти зъб, като взе да ми расте оня мъдрец, казвам ви - цяла седмица фучах и трещях у дома като буреносен облак, без обаче да казвам какво ми е. Та нали в противен случай жената щеше да ме замъкне на зъболекар, а аз през целия си съзнателен живот никога не съм стъпвал при тези шарлатани. ...

Вижте още >>


преди повече от 4 години
4254
0.0

Thumb_penna_3

Класиците не страдат

Големите български писатели имаха привилегиите да са на вниманието на особени хора. Матеев работеше в Съюза на писателите като домакин и снабдител. Наред с това погребваше хората на перото. Аз имах честа да му помагам. Получавах подобаващо възнаграждение... Безпаричен ден. Влизам в кафенето на Съюза. - ...

Вижте още >>


преди повече от 4 години
3353
0.0

Thumb_sam_1420

Безпътна душа

Борето вървеше,вървеше,вървеше...След вече толкова години неговата прегърбена походка не привличаше вниманието на жителите на красивия южен град.Той беше неделима част от улиците,от пейките,от студа и жегата,от дребните души на 21 век... Един от местните бизнесмени,опазил чистотата на сърцето си и добротата ...

Вижте още >>


преди повече от 4 години
3527
0.0

Thumb_apple

Есента на една ябълка

Знаеш ли, преди време те сънувах. Ти беше дърво. Голямо и силно. Със зелена и свежа корона и клони, счекнати от плод. А аз, аз бях ябълка. Алена такава, бузеста. Гледах учудено света от най-високото ти клонче. Усмихвах му се и му се радвах. - Слушай, искам да сляза! – казах ти един ден. – Докога ще ме държиш тука? ...

Вижте още >>


преди повече от 4 години
2571
0.0

Thumb_252592_4033194220852_243714672_n

Денят на майката

Днешният ден беше много специален. Разбра го още от сутринта. Всички жени в дома получиха по една роза или карамфил, а Дениз знаеше, че щом една жена получава цвете, трябва да има някакъв специален повод за това – или рожден ден, или неочакван подарък от таен обожател. Малкият Дениз не знаеше какво означава ...

Вижте още >>


преди повече от 4 години
4616
0.0

Thumb_g._mixalkov

Един месец

Вървеше по мокрия пясък. Морето шумеше, а студеният есенен вятър я блъскаше в гърдите. Не помнеше кога беше тръгнала и колко време вече вървеше. Стъмваше се, а тя отиваше все по-далече и по-далече, но й се струваше, че стои на едно място, а пясъкът пред нея бяга. Вълните се надигаха с ръмжене, а после се ...

Вижте още >>


преди повече от 4 години
3427
0.0

Thumb_252592_4033194220852_243714672_n

Коя е тя

Тя обичаше да пътува. Целият й съзнатален живот бе едно безкрайно пътешествие, без отправна точка или крайна цел. Затова бе създадена, затова живееше и съществуваше. Сякаш бе родена там, на прашния път, където започна нейното странстване из обетованата земя. Нямаше по-красиво нещо на света от тази плодородна ...

Вижте още >>


преди повече от 4 години
3776
0.0

Thumb_sam_1420

Трохи живот

Елеонора вървеше бавно към моста.Облякла бе най-хубавата си рокля – червена, дълга, обвиваща се около крахката ѝ снага. Меките кестеняви къдри се диплеха по гърба, а по нежното ѝ лице нямаше никакъв грим. Ето я реката,която щеше да я приюти и повече няма да ѝ се налага със сетни сили да се изправя след поредния ...

Вижте още >>


преди почти 5 години
3816
0.0

Thumb_252592_4033194220852_243714672_n

Визита

Късен следобед. Както си лежах лентяйски върху дивана пред телевизора, отдал се на лежерно бездействие и мързел, с бира в едната ръка и с чипса в другата, телефонът иззвъня и прекъсна моето неделно нищоправене. Можех да позная, че тъщата се обажда, дори по самия телефонен звън – сещате се, както когато ...

Вижте още >>


преди почти 5 години
6110
0.0

Thumb_sand

Пясъчна любов

Срещнаха се на плажа – място, на което всичко е любов. На плажа любовта присъства повече от където и да е другаде - във всяка песъчинка, във всяка капка морска вода, но най-вече във въздуха. Там витае нещо необяснимо, нещо гъделичкащо и приятно дразнещо душата. Накъдето и да погледнеш ще откриеш летния флирт – ...

Вижте още >>


преди почти 5 години
2636
2.0

Thumb_andi

Анди

Когато на входната врата се позвъни, Анди тъкмо се беше кротнал в тоалетната. Този звън малко го подразни. Твърдо беше решил да не отваря. Та това са неговите неприкосновени сутрешни 20 минути... Би отворил само на пожарната и то след осмото позвъняване. Всъщност на пожарната дори няма нужда да се отваря – ...

Вижте още >>


преди почти 5 години
3649
0.0

Thumb_g._mixalkov

Хлябът

Татко често казваше: "Никой не е по-голям от хляба." Когато бях малко момче не можех да разбера как така никой не е по-голям от хляба. Досещах се, че в тези думи има някакъв таен смисъл, който само възрастните разбират, но не смеех да попитам какво значи, защото си мислех, че ще ми се смеят. Татко слагаше ...

Вижте още >>


преди почти 5 години
4124
0.0

Thumb_252592_4033194220852_243714672_n

На брега на реката - продължение

непознатия старец на същото място, където се срещнаха първия път, но той така и не се появи. Любимата му боледуваше, състоянието й се влошаваше и с всеки изминал ден младежът губеше надежда, че отново ще има късмета да го срещне. Въпреки това не се отказваше. Грижеше се за Ева, бдеше над леглото й, мъчеше се да ...

Вижте още >>


преди почти 5 години
3027
0.0

Thumb_river

На брега на реката

В малко селце, точно до брега на реката, където времето забавяше ускорения си ход, а стрелките на часовниците мързеливо крачеха по своя еднообразен път, живееше млад мъж, болен от много тежка болест. Лекарите не знаеха колко време му остава, затова всеки ден той прекарваше така, все едно му е последен. От любимите ...

Вижте още >>


преди почти 5 години
3982
0.0

Thumb_hana

Лек от болка по изгубено чедо

Баба Словена се изправя от лехата с мерудия, набраните току-що стръкчета се изсипват от полата й, тя не прави усилие да ги задържи. Работата край няма, а грижите като нажежено стъкло режат натежалата от мисли старческа глава. Режат мислите на бабата, а тя подгонена от тях, не си намира никъде сгодно място, няма ...

Вижте още >>


преди почти 5 години
3076
0.0

Thumb_sam_1420

Руби

Снегът се бавеше.Есента дори и без особена сила на власт и авторитет, запазваше своето господство. Светът линееше в меланхолична депресия, оправданието, което лекарите използваха за диагноза, когато не можеха да открият истинската. Дърветата събличаха бавно дрехите от себе си и вече бяха останали само по бельо. ...

Вижте още >>


преди почти 5 години
3756
0.0

Thumb_little_girl_in_christmas-wide

Тиха нощ, свята нощ

Някакво необяснимо вълшебство царуваше в нощта преди Коледа. Сякаш хората забравяха проблемите си, ставаха по–добри и сърдечни, направили равносметка на живота си през изминалите 365 дни. Началото на тези свети празници и краят на старата година носеха надежда в сърцата на хората, че новата ще бъде изпълнена с ...

Вижте още >>


преди почти 5 години
3193
0.0

Thumb_crs

Коледен концерт

- Една Коледна нощ може би ще помня дълго – каза Теодора. Пастелномеките й очи имаха цвят на есенно море. Тя гледаше към прозореца. В стаята се прокрадваше сребриста светлина. Беше топло и тихо. Навън снегът покриваше малката градинка със старите тъмни кестени, които сега приличаха на самотни човешки фигури с ...

Вижте още >>


преди почти 5 години
4106
0.0

Thumb_color1

Деменция

Баба Тинка повече от пет години не излизаше от стаята. Последните месеци вече не напускаше и леглото. Краката й не я държаха. Единственото, което произнасяше разбрано при всеки опит да й се помогне да се изправи, дори да седне в леглото беше „ Шъ падна". Друго почти не проговаряше. Това тормозеше психиката на ...

Вижте още >>


преди почти 5 години
3094
0.0

Thumb_dsc00495

Нивите

1. Младата жена стоеше приведена в треволяците край чучура. Повече от час, откакто дойде бързешката, оглеждайки се изплашено и вече чувстваше краката си изтръпнали, а гърбът я болеше ужасно. Но изобщо и не помисляше да си тръгне... "Детито ще дойде, сигурна съм" отново си помисли тя, сякаш, за да убеди самата себе ...

Вижте още >>


преди около 5 години
3630
0.0

Thumb_g._mixalkov

Благодарствено писмо

Те стояха пред Пепа и я гледаха мълчаливо. В погледите им имаше отчаяние. Опитали всичко, вече не вярваха в нищо и сякаш бяха дошли при Пепа, за да споделят мъката си и може би малко да им олекне. Не вярваха, че тя ще им помогне, идваха ей така, за да си кажат, че и това са направили. Той беше на около четирийсет ...

Вижте още >>


преди около 5 години
4337
0.0

Thumb_dsc00495

Роза в саксийка

Виолетка отново "беше в притеснение", както често мислеше за себе си тя. Винаги си е била такава – уплашена и очакваща да се случи нещо недобро. Но откакто заживя сама с двете си деца и възрастна майка, състоянието на страх стана постоянно. Сърцето и винаги беше свито. Имаше обяснение, разбира се. Но не и ...

Вижте още >>


преди около 5 години
3333
0.0

Thumb_flowerhand

Суров урок

Студеният вятър грубо плющеше в лицето на Емилия. Тя бе привела глава и притичваше между блоковете. Летния дъжд се лееше като из ведро, тя бе мокра цялата. Прибра се у дома си, бързо съблече мокрите дрехи и побърза да влезне в банята. Струите топла вода бясно се стелеха по тялото и . Eми се наслаждаваше на ...

Вижте още >>


преди около 5 години
3751
0.0

Thumb_albena

Ухание на узряла есен

Виждаше я как се променя пред очите му. Блестящата й лешникова коса първо посърна, после къдриците се отпуснаха някак безчувствено над слабичките рамене. Самите рамене с всеки ден се привеждаха под тежестта на ежедневието или по-скоро- под безличността на ежедневието. Талията й оставаше все така тънка, но ...

Вижте още >>


преди около 5 години
2644
0.0

Thumb_rozalina_rujina

Мъжът от южната планина

Не помнеха защо е там.Нито откога живееше в планината.В селото го наричаха Горския човек.Никой не се страхуваше от него, въпреки че бе обвит в плашеща тайнственост. Дори децата знаеха, че той е добър. Птиците не се плашеха от неговия глас, а дивите животни-от стъпките му. Гората му даваше всичко необходимо ...

Вижте още >>


преди около 5 години
3439
0.0

Thumb_g._mixalkov

Кошмарите на Надя

Следобед Надя се връщаше у дома и първото нещо, което правеше, беше да вземе снимката и да започне да я гледа. Гледаше я дълго и продължително с широко отворени очи. На снимката беше мъжът й, Матей, сниман до висок хотел на брега на Средиземно море. На гърба имаше кратък надпис: "Поздрави от крайбрежието на Коста ...

Вижте още >>


преди около 5 години
3429
0.0

Thumb_dsc01222

Търговецът с печален образ

- Свалям цената с триста лева и си стискаме ръцете. - отсече Манол. Върлинестият клиент омърлушено затърка очилата, вперил поглед в момичето до себе си. То пък, толкова запленено гледаше опела, че продавачът вече предвкусвашe продажбата. - Става! - предаде се сухарът. За сватбата е... - едва ли не се оправда той, ...

Вижте още >>


преди около 5 години
3084
0.0

Thumb_dsc01222

Всичко е за мен

Напрежението го удари още на влизане. Витаеше из стаите и безмилостно напомняше, както за пропуските на строителите, така и за стойността на ремонта, който го очакваше. Това обаче бе едно на ръка, защото надуши и друго: жена му гузно запречваше вратата към спалнята, подрънкваше с две чаши кафе в ръце, а щом й ...

Вижте още >>


преди около 5 години
3623
0.0

Thumb_rozalina_rujina

Кладенци на звуци

Тя беше обикновено момиче. Само дето умееше да чува тишината. Дали тази ѝ способност я плашеше? Не! Но я принуждаваше да страни от хората и да попада с часове в свой собствен свят. Свят на багри, облечени в звуци; на светлина, пееща за истини и красота; на болка, режеща с крясъци; на обич, примамваща гальовно... ...

Вижте още >>


преди около 5 години
3916
0.0

Thumb_rose

Любовта – всичко и нищо на този свят

Кирил беше влюбен. Сърцето му трепваше, когато съзреше Мая, корема му се свиваше на топка, ръцете му се обливаха в пот, без да му е горещо. Всяка вечер след работа се отклоняваше от обичайния си тригодишен маршрут по пътя за дома си, само и само за да мине пред нейния, да я види поне за миг, да зърне усмивката й, ...

Вижте още >>


преди около 5 години
2737
0.0