Проза

Normal_prose

Лили

Лили попи бавно капчиците по лицето си, загърна се в мекия хотелски халат, излезе на терасата и потъна в удобния шезлонг. Заливът блестеше до безкрая. Вълните се багреха във всички нюанси на синьото и зеленото и й препращаха лъчите на залязващото слънце. Привлечени от брега, те прииждаха в своя вечен ритъм, а белите им гръбчета й се покланяха. Би могла да ги гледа с часове. Приглушеният плисък я понесе в спомените, които

Вижте още >>

преди около 9 години
9
23359
5.0
Thumb_lubomir_nikolov

Кучето от крайния квартал

Кучешкият ми живот днес завърши, така неочаквано за мен самият. Но не мислете, че аз съм един човек, който така определя своето битие. Наистина съм куче, израснало в крайния квартал, както пееше един млад и надежден китарист с протрити дънки. Той самият май бе от такъв квартал, но напоследък доста са му тръгнали ...

Вижте още >>

преди повече от 13 години
8754
0.0
Thumb_vihren_mihailov

Страх в равнината

Светулката беше много разтревожена. Из цялата равнина се говореше, че денят и нощта са се скарали и сега нощта ще си отиде. Една светулка винаги има нужда от мрак, който да просветлява, иначе не би била светулка. Така кахърна и притисната от застрашаващата я опасност от обезличаване, тя пое към реката, която бе ...

Вижте още >>

преди около 13 години
8755
0.0
Thumb_denica_peeva

Неуспешен лов

Ловната дружинка на селото ни не може да се похвали кой знае с какъв улов. Затова ловците освен да се шегуват, че са изпуснали глиган като слон или пък аха-аха да гръмнат сръндак с рога като клонаци, са доволни и на зайци, яребици и пъдпъдъци. Докато един ден не се случи нещо,което дълго караше съселяните им ...

Вижте още >>

преди повече от 13 години
8763
0.0
Thumb_g._mixalkov

Чичо Милко

Отдавна Трифон не беше се връщал в родното си село и сега, когато пътуваше с колата по лъкатушещия неравен път, се питаше как ли е майка му и какво го очаква. Сестра му се обади, че майка му не е добре и той бързаше да я види. Селото се казваше Планинец, разположено на закътано място, оградено от ...

Вижте още >>

преди повече от 13 години
8787
0.0
Thumb_g._mixalkov

Последният рожден ден

Тази сутрин леля Данка се събуди рано. Отвори прозореца на малката си стая и дълго гледа ясното, безоблачно небе. На изток слънцето вече се показваше като голяма алена роза. „Какъв хубав майски ден, помисли си тя. Дали е бил така слънчев и ясен, когато съм се родила или е валяло дъжд и е било хладно? Колко отдавна ...

Вижте още >>

преди повече от 13 години
8798
0.0
Thumb_lili_panajotova

Светът е малък - трета част

Разходката из замъка и великолепната му градина беше изключителна. Филип откриваше този нов свят. Иза деликатно и много умело го въведе в него. Когато преминаха през голямата порта, зазвуча нежната музика на Щраус. Многоцветните алеи, красивият фонтан, заобиколен от приказни фигури, разпръскващ приятна ...

Вижте още >>

преди около 13 години
8822
0.0
Thumb_rozalina_rujina

Кадем за вяра и крила

Шивачната машина тракаше монотонно. Като всички други в огромното производствено хале. Всяка една от жените, леко приведена, безизразно работеше, без да се оглежда и ослушва. Зареждачката отиваше ту до една шивачка, ту до друга, подаваше разкроените трикотажни парчета плат и отминаваше. Климатикът работеше, но ...

Вижте още >>

преди повече от 12 години
8824
0.0
Thumb_nedqlka_avreiska

Маските на демоните

- Мамоо... – чух изпълнения с тревога стон на дъщеря си. Няколкото метри от хола до стаята й ми се видяха километри. Тя седеше в леглото си с подпряна на коленете глава. Лицето й бе обляно в сълзи и се гърчеше от болка и разочарование. - Какво има, миличко? – попитах, обзета от тревога. Беше минало времето ...

Вижте още >>

преди повече от 12 години
8825
0.0
Thumb_lili_panajotova

Светът е малък - четвърта част

Докато се прибираше я обзе гняв! Беше гневна на всичко. И въпроси... „А, сега? На къде? И то сама! Кой ще ме подкрепи безрезервно? Кой ще бди над мен? Кой ще разквасва устните ми? Кой ще държи ръката ми, когато издъхвам... Мразя те! Това, възмездие ли е?! И за какво? Спасих толкова много детски животи... ...

Вижте още >>

преди почти 13 години
8825
0.0
Thumb_rozalina_rujina

Мъжът от южната планина

Не помнеха защо е там.Нито откога живееше в планината.В селото го наричаха Горския човек.Никой не се страхуваше от него, въпреки че бе обвит в плашеща тайнственост. Дори децата знаеха, че той е добър. Птиците не се плашеха от неговия глас, а дивите животни-от стъпките му. Гората му даваше всичко необходимо ...

Вижте още >>

преди около 12 години
8834
0.0
Thumb_rozalina_rujina

Езерата на живота

Възрастната жена потрепери от студ. Нямаше ли да се свърши вече тази зима?! Завивката не успяваше да стопли изнемощялото тяло-от възрастта, от болестта, от самотата,от тишината,от забравата на сина,снахата и внуците. Но успяваше да покрие крехкото тяло и част от лицето. Единствено се поддаваха безцветните ѝ очи. ...

Вижте още >>

преди повече от 12 години
8845
0.0
Thumb_katya_rasheva

Февруарска къща

Усещаше вдовството си най-тягостно след полунощ. Изнурено от полска работа, старото му тяло заспиваше внезапно и също тъй внезапно се събуждаше. Лежеше притихнал в огромния креват и с часове се вслушваше в тайнствените шумове на къщата. По тавана лениво топуркаха мързеливи плъхове. Дървоядите безшумно довършваха ...

Вижте още >>

преди почти 13 години
8927
0.0
Thumb_hana

Лек от болка по изгубено чедо

Баба Словена се изправя от лехата с мерудия, набраните току-що стръкчета се изсипват от полата й, тя не прави усилие да ги задържи. Работата край няма, а грижите като нажежено стъкло режат натежалата от мисли старческа глава. Режат мислите на бабата, а тя подгонена от тях, не си намира никъде сгодно място, няма ...

Вижте още >>

преди почти 12 години
8977
0.0
Thumb_g._mixalkov

Кошмарите на Надя

Следобед Надя се връщаше у дома и първото нещо, което правеше, беше да вземе снимката и да започне да я гледа. Гледаше я дълго и продължително с широко отворени очи. На снимката беше мъжът й, Матей, сниман до висок хотел на брега на Средиземно море. На гърба имаше кратък надпис: "Поздрави от крайбрежието на Коста ...

Вижте още >>

преди около 12 години
8982
0.0
Thumb_lubomir_nikolov

Животът като низ от картини

В къщи той има три картини. Те са доста повече, но тези са му най-скъпите. Не е колекционер, дори може да се каже че нямат никаква стойност. Купувани са най-често когато е имал желание да гледа картини, а това винаги е било когато нещата му вървят. Може да е само хубав ден, някоя среща с любими хора или някое ...

Вижте още >>

преди почти 14 години
8997
0.0
Thumb_g._mixalkov

Вълчицата

Нона се обърна и погледна за последен път къщата. По-добре да не я гледам, каза си. Вече я няма. Никога повече няма да я има. Ще я разрушат и на нейно място ще остане едно петно. Едно петно и никой никога няма да знае, че тук е имало къща, живели са хора. Така изчезва всичко. Така изчезват и хората. Били са и ги ...

Вижте още >>

преди повече от 12 години
9033
0.0
Thumb_elena

Разпъване

Танечка тичаше възбудено по стълбите. Беше победила на „Не се сърди човече“ и бързаше да се похвали вкъщи. „Толкова е хубаво у Краси - мислеше тя, - а у нас...“ У тях беше скучно. Майка й непрекъснато се оплакваше от работата, а баща й безкрайно мълчеше. Завари майка си да стяга куфарите. Баща й гледаше ...

Вижте още >>

преди повече от 13 години
9044
0.0
Thumb_rose

Любовта – всичко и нищо на този свят

Кирил беше влюбен. Сърцето му трепваше, когато съзреше Мая, корема му се свиваше на топка, ръцете му се обливаха в пот, без да му е горещо. Всяка вечер след работа се отклоняваше от обичайния си тригодишен маршрут по пътя за дома си, само и само за да мине пред нейния, да я види поне за миг, да зърне усмивката й, ...

Вижте още >>

преди около 12 години
9054
0.0
Thumb_g._mixalkov

Един месец

Вървеше по мокрия пясък. Морето шумеше, а студеният есенен вятър я блъскаше в гърдите. Не помнеше кога беше тръгнала и колко време вече вървеше. Стъмваше се, а тя отиваше все по-далече и по-далече, но й се струваше, че стои на едно място, а пясъкът пред нея бяга. Вълните се надигаха с ръмжене, а после се ...

Вижте още >>

преди повече от 11 години
9059
0.0
Thumb_albena

Ъгълът на кръстопътя

Десет часа четиридесет и три минути. Главата я боли, а стомахът е свит на топка. Гади ѝ се. Дванайсет  и пет минути Колежката я кани да обядват заедно. Отказва с кимане на глава. Има чувството, че ако проговори ще ревне. Един и петнадесет минути Миро звъни да я пита дали иска да вземе билети за кино. За ...

Вижте още >>

преди около 13 години
9063
0.0
Thumb_color1

Деменция

Баба Тинка повече от пет години не излизаше от стаята. Последните месеци вече не напускаше и леглото. Краката й не я държаха. Единственото, което произнасяше разбрано при всеки опит да й се помогне да се изправи, дори да седне в леглото беше „ Шъ падна". Друго почти не проговаряше. Това тормозеше психиката на ...

Вижте още >>

преди почти 12 години
9064
0.0
Thumb_rozalina_rujina

Да бъде Твоята воля

Слънцето флиртуваше с един облак (навъсен, но красив и пленителен като бял породист кон) и наблюдаваше отвисоко как горещината мореше милиардния свят от човеци. Небето, нажежено до бяло бе безмълвен фон на тази пародия на чувства. Бе свикнало отдавна на хилядолетните свалки на огненото кълбо, което поради опасно ...

Вижте още >>

преди повече от 12 години
9072
0.0
Thumb_252592_4033194220852_243714672_n

Коя е тя

Тя обичаше да пътува. Целият й съзнатален живот бе едно безкрайно пътешествие, без отправна точка или крайна цел. Затова бе създадена, затова живееше и съществуваше. Сякаш бе родена там, на прашния път, където започна нейното странстване из обетованата земя. Нямаше по-красиво нещо на света от тази плодородна ...

Вижте още >>

преди повече от 11 години
9077
0.0
Thumb_elena

Вежди

Нахлузиха й на голо парче набран кафеникав плат, прихванат на раменете, препасаха я с връвчица, дадоха й сандали с равна подметка и ето че заприлича на древна римлянка от народа. Дадоха й също син плащ, което показваше, че не е от най-окаяните гражданки, на които и плаща беше с чувален цвят. Сега чакаше да й ...

Вижте още >>

преди около 13 години
9077
0.0
Thumb_photo

Едно предпразнично завръщане

Събота е. Дойде краят на работния ден. Предстояха повече почивни дни. Тази година доста такива приятни изненади се събраха за нас, работещите.За хубаво ли е, за друго ли е не знам. Не че ние като народ сме станали по-работливи, та се нуждаем от такива частични почивки. Не че икономиката ни е на най-горната си ...

Вижте още >>

преди около 13 години
9090
0.0
Thumb_lili_panajotova

Светът е малък – първа част

Филип се събуди от яростната и шумна лятна буря. Сивата дъждовна пелена се разстилаше над града. Назъбените мечове на светкавиците създаваха феноменални рисунки в здрача. Повъртя се из леглото си, реши че няма да може да заспи повече от грохота на изсипващият се порой. Пусна си Вагнер, отиваше на времето със своя ...

Вижте още >>

преди около 13 години
9099
0.0
Thumb_almanah

Пърленцето

Живяло някога малко момиченце - Ети. В една бяла снежна сутрин то пристигнало на гости на баба и дядо на село. Зарадвана, бабата го завела до обора, откъдето се чували нежните гласчета на новородените агънца, и му дала да си гушне най-малкото от тях. Било беличко, мекичко, пухкаво. После го завела на поляната ...

Вижте още >>

преди повече от 13 години
9117
0.0
Thumb_nedqlka_avreiska

Вълчиците

Те бяха различни. Твърде различни една от друга. Но като група, рязко се различаваха от другите. Всяка поотделно имаше много приятели. И си имаше своето обаяние, неподправен и необясним чар, който привързваше с невидимите нишки на доверието и съпричастието. На всяка една от тях може да се сподели и най-страшната ...

Вижте още >>

преди повече от 12 години
9128
0.0
Thumb_dsc01130

Детелина

Детелина бе жизнерадостно 10-годишно момиче, което от бебе познаваше само сиропиталището. Викаха й талисманчето на дома, заради името. През деня се смееше и играеше с другите деца, а нощем плачеше тайно под завивките, че никой не я взима. Знаеше, че е различна. Под сурдинка се говореше, че тя има силни ...

Вижте още >>

преди повече от 12 години
9132
0.0
Thumb_dsc00495

Роза в саксийка

Виолетка отново "беше в притеснение", както често мислеше за себе си тя. Винаги си е била такава – уплашена и очакваща да се случи нещо недобро. Но откакто заживя сама с двете си деца и възрастна майка, състоянието на страх стана постоянно. Сърцето и винаги беше свито. Имаше обяснение, разбира се. Но не и ...

Вижте още >>

преди около 12 години
9171
0.0
Thumb_miminka

Любовта е сила вечна

Снежинките нежно падаха по меката земя. Обгръщаха всичко в приказна белота. Навън бе тихо и спокойно. Някак приканващо към сън. Какво се случваше ли? Коледната магия бе завладяла малкото градче. Кипеше трескава подготовка за предстоящите празници. Хора с усмивки на лица се разхождаха из улиците, забързани с ...

Вижте още >>

преди повече от 12 години
9186
0.0
Thumb_kristina

Подстригани размисли

Когато човечеството оглупява, това етап от развитието му ли е ? Вятърничавите първи узнават какъв вятър ще завее. Всеки берберин предпочита да му седне кьосе - хем не го бръсне за нищо, хем си плаща за всичко. Нещото - вечно срещу течението, нищото - винаги по течението ... Явленията имат двустранен ...

Вижте още >>

преди около 13 години
9199
0.0
Thumb_andi

Анди

Когато на входната врата се позвъни, Анди тъкмо се беше кротнал в тоалетната. Този звън малко го подразни. Твърдо беше решил да не отваря. Та това са неговите неприкосновени сутрешни 20 минути... Би отворил само на пожарната и то след осмото позвъняване. Всъщност на пожарната дори няма нужда да се отваря – ...

Вижте още >>

преди почти 12 години
9203
0.0
© Клуб 50+. Всички права запазени.
Loading

зареждане...